‘И един пич се мерна, ама се позакри зад едно дърво – той охраната им бил’ … да бе да, ква охрана съм аз? Вретеновидният над мене ми турна заповед да наглеждам тези тричките, защото както ми докладваха отгоре, имали психични увреждания. Били на всичко отгоре със широките любими дрехи на младежта - фантастично облекло на графини, които за добавка залепвали погледите на минувачите върху бляскавите гривни и пръстени (които според вретеновидния били нещо като оръжия за масово поразяване, особено подходящи за близък бой и за отваряне на капачките на бирените бутилки ... предполага се и още, че служели и за довеждане на жертвите до транс по специалната технология за зомбиране, открита от Алф върху котарака Лъки ! ) А ... да ... довеждали жертвите си до лудост (предимно мъжете) с факта, че прелестите им били дотолкова скрити, че даже у жертвите се възбуждало неистово сексуално желание даже да помислят да погледнат с четвърт око, знаейки, че задължително там, на границата между общодостъпното видимо и забраненото невидимо обикновено в такива случай винаги се монтирал вълчи костотрошачен капан, да не говорим за минигилотинката там, малко по – надолу)

 Положението ми в пирамидата не позволяваше да знам повече за такива обекти, но Дълбоката Конспирация шепнеше, че това били специално оставени саморасляци екземпляри – тайната цел било да се намалява населението на планетата ‘на дребно и незабележимо, по ‘места’, идеята била – Който Щръкнел – ‘Хряс! ‘ и го няма, допълнителният плюс – за тихите и скромните от дъното просто физически Не Оставяли Живи Щръкващи! За това ‘дълбоките тъмни’ им позволявали малки волности като ‘обир на магазин’ – предпочтително ги насочвали към кварталните бакалии, моловете, железарските магазини, но старателно ги карали да забравят и да заобикалят оръжейните магазини ... (добре де, точно това ми е мисията в момента )

Едната -  Нина обичала да гази пешеходци със 720 км/ч в града и много била възмутена от нарушаването на човешките й права, погледнали й в портмонето и й обрали всичките хартийки, уж за глоба, без дори да се прехласнат и да оценят по достойнство прелестите й подобавно, Другата – Петя имала страхотен план да вземе ‘назаем’ от лафката малка мартеничка и да събира грейналите погледи на минувачите, обаче с камуфлажна цел си турила люляв крем де’тен, а тълпата ужасена подминавала кръстейки се и на 200 метра зад гърба й казвали ... уфф, не мога да го произнеса за да не сащисам читателите – нещо като ‘гроз**** ‘ ( все пак извинете, трябваше да напиша поне корена на думата за качествено усещане на отрицателна красота ... sorry … ) .. Ха ! А Светлозара (чудесно светло божествено име) се опитвала да търси под воловете във Фейсбука чисто непорочно малко ангелче, във формата на теленце, с което да си преливат душите с помощта на буквички под формата на висока култура във вид на постове ... ам тъй, като теленцата били огромна рядкост (просто не е уцелила момента горката, защото целия набор бил заплют и прибран за 6.05.21), пуснала си душата и приказката безадресно , ам и другия проблем – височината на приказката й надминавала десет пъти височината на ZdrKoPr, та публиката виждала само надписа ADIDAS на подметките на маратонките й и се влюбвали в етикетчето с цената.

Та – меркам ги с половин око дали са още в правата вяра, ам нали съм на служба даже и кафе не мога да си позволя и нещо ма дразни как си седят тричките и се наговарят, и яд ме дразни, че фирмените им маски с цветенца не са по местата си – така де – по устните им можеш да загрееш какво им се върти под прическата и кат набелязват магазин, диня, тава с пилета и ........ чак сега забелязвам един хм .. не ми се вписва в таблиците по нормалност, но най безгрижно се заиграва с подопечните ми ! Пие кафе .. ами, не го пие, а само го държи за да си осигури прикритие в сладкарницата докато се прави на професор ... подозрително ! Иззад дървото го гледам как събира трохите от масата, нарежда ги троха по троха, взема линийка и пергел, очертава основата на обществото и ... трохите му свършват, та започва да обикаля съседните маси и да събира чуждите .... Бау ! Не му стигат, та моли продавачката ‘да погледне’ само една грамадна торта, носи я на масата и започва да реди пред смаяните момичета троха по троха най долния блат, докато не изпълни начертаната си фигурка. След което гребе с виличка, лъжичка и пръсти от по – горните слоеве, уплътнява строежа си с аморфни политици и по устните му чета:

----------------

‘ — Ще ти обясня за пирамидата на властта — започна отдалеч, като същински професор — отдолу сме ние, най-дребните риби. Нагоре се качват шеф върху шеф. Още шеф върху шеф. — ръкомаха, рисувайки с ръцете си въображаемия всевечен дом на фараони — и най-отгоре, там кацнали разни политици. Ако щеш, кацнали и мафиоти ги наречи. Ний хората, аз и ти, помниш ли къде сме? Най-отдолу. Вий искате промяна като се почне от върха на пирамидата. Махаш върха... ама то основата е вече построена. На таз основа само тоз връх ще пасне. Друг някой ще е твърде широк или твърде тесен, няма да седи добре, я, и ще падне! Та, ний сме проблемът, излиза. Ако ний построим друга основа, друг връх на пирамидата ще пасне.’

-----------------

Маха, размахва, зяпа подопечните ми там където не трябва ... и в един момент се втренчи в деколтето на Светлозара, явно се беше замислил от къде ли извират високите й г ... опа ... високата й култура, с които е невъзможно да обаеш безпрекословно и зашеметяващо някой ZdrKoPr във Фейсбука ... Аха ,,, точно това чакаха другите двечки – катурнаха правителството, Нина турна отгоре огърлица от 240 черешки и постави една единствена отгоре (черешка беше, но я кръсти на нещо по - голямо и по - кръгло), захлупи скулптурата си с вдигнатата от пода прашасала маска на цветенца, ... посумтя малко и после внимателно сипа кафето на професора  ... с цел да си полее цветенцата или да направи правителствена криза – дали потоп или пандемия нямаше значение ...

Професорът толкова се беше зомбирал от високите й г .... (знаете вече какво), че в главата му се завъртяха всичките предвидени събития – Нина взе незабележимо динята и си я скри под оскъдната си пола, Петя показваше блестящия си маникюр към продавачката от топлата витрина и я разпитваше дали пилешкото ще добави там ония нежен нюанс на прясно опечено пиле, който тя обожавала още от малка, Светлозара със лека засилка и с овчарски скок прескочи незабелязано тезгяха, дет цвъртяха препечените еко – бройлери, а самият професор транспонира разглежданите гърди върху касиерката и зомбирайки четирите й очи (двете отгоре и двете по-надолу) и зададе въпроса ...

‘Аааа ... Ъъъъъ , Аз само да питам ...  Имате ли ‘Правда’?

Отговорът беше –

‘Имаме само ‘Труд’! .. ама никой не го иска ’ .. И тогавааааааааааа

 ......

‘ Изведнъж само БодлерЪ виждах и рязко се сепнах! Ей, пак съм се размечтал и блуждая, а кафето пред мене е изстинало! ..(нищо, че вече го няма)  ... Осъзнах, че си кротко седя на масата и се мъча с българския от 20-те... две момичета тъкмо сядат до мене, смеят се. Маска на цветя оставя едната до себе си на масата. Изтръпнах. Не мож да бъде!’