Последните три-четири месеца прекарах у дома. Цигарите ми ги носиха на крака и питаха – „Вино ли ти се пие или ракия?”. „И двете – отговарях лениво”. Мина Никулден, мина Коледа (по нов и по стар стил), мина Нова Година (по стар и по нов стил). Тъкмо се каних да отпразнувам Василица (Банго Васил) когато тя ме изрита през външната врата с ултиматум: „Върви да си намериш работа, че тук съвсем полудя!”. „Що бе, к’во ми е? Толкова ли е лошо да се носиш из къщи с пола, пеейки революционни песни?!”. Отговор не последва. Побързах да се измъкна.
Та три-четири месеца значи, се разхождах с дълга пола, съчинявах вариации по Ботев и Чинтулов и същевременно бях напълно уверен, че до петия месец ще променя света чрез вездесъщия интернет. Както вече разказах, наложи се да се срещна очи в очи с него преждевременно. Излизам, поемам дълбоко острия студен въздух и гледам – навалели бели пухкави преспи с глупаци.
Глупаците, братя и сестри, уж същите както и преди, както през май, така и през април, ама няк ...