Не е грях...!(Пета и последна част)

                    ...                                                                 
 

-Аз мисля, че съм излишна и ще си тръгвам...-обяви Мишел-Обади се, къдрокоске-обърна се тя към Софи.

Няколко мига по-късно

-Можем ли да говорим, кукличке-тя кимна и отбеляза.

-От много години насам не сте ме наричал кукличке! –погледна го в очите тя.Щом чу това, той се разплака и промълви:

-Знам, че дълги години бях мъртъв, знам че причиних на вас и майка ви най-голямата болка.Това е грешката на живота ми, но миналото не може да се промени, може да поправим настоящето и аз се нуждая...-спря се той, после коленичи пред нея, Софи хвана ръцете му, невярващо и и го попита:

-Татко, какво правите?!-Адеан продължи:

-Нуждая се да ми простите за всички тези години, обречени на нещастието да се живеете без баща!Простете ми за моят страх и за моето отсъствие!Простете ми, че ви излъгах и избягах от отговорността...!Не знаете колко съжалявам!Как се обвинявам за това, защото тогава не избягах само от дълга, но и от любовта ми към вас, излъгах и себе си, защото...много ви обичам и не го показах на никой от двама ни!Обичам ви...вие сте моята принцеса, моята кукличка, моето слънчице...

В този момент тя разбра, какво трябваше да последва.Двамата плачеха.На мига Софи го прегърна с думите:

-И аз те обичам, тате...

Минута по късно, тя заговори:

-И това не беше най-голямата ми болка все пак...!Най-голямата...я изживявам сега.

-Но, какво ви се случва момичето ми?!Кажете ми?!Познавам ви, въпреки всичко и усещам, че нещо ви тежи много...

В момента, в който Адеан чу цялата история, той отново се разплака и каза:

-Не дъще, не е грях!Няма как да е..., Себас е мой син и винаги ще е така, но...

-Какво не е...?!-запита тя недоумяващо и учудващо.

-Трябва да говоря и с двама ви!Вчера вечерта, Себас ме попита за това и аз премълчах, но ако знаех защо ме пита...щях...

-Какво е станало татко?!Какво ви е питал Себас и какво не сте му отговорили?!

-Когато се запознах с  майката на Себастиан, тя вече имаше двегодишно дете от предишният си брак.Четири години по-късно когато Дани и аз се оженихме, осинових малкият Себас...

Малко след това, същата вечер...

       Мама Мария и татко Адеан, хванаха ръцете на децата си, съединиха ги и благословиха съюза им.В този миг Софи и Себас се целунаха и се прегърнаха, така както никога досега...!

Веднага след това те прегърнаха и останалите от семейството-Мама, Татко, Тото, Вики, малката Кристин, Мишел.В следващият момент всички до един се засмяха.

-Сестричке!Много се радвам, че се оказа права!-рече Тото.

-Защо?!

-Защото преди време аз ти казах, че нещата в любовта не са толкова прости, а ти ми отговори”...доста пъти нещата се оказват по-прости от колкото си предполагаш...много прости...”-Аз и вики се оженихме, а ти отново откри любовта и не само тази на Себас, но и на цялото семейство...

Тогава Софи го изгледа и той млъкна.Тя завъртя очи.После се усмихна и каза:

-Ела мъник, при мен...-и разтвори ръце за една голяма прегръдка.

Няколко часа по-късно
 

Двамата влюбени, отново споделиха щастието си на бялата беседка.Лежаха прегърнати един в другиго и опиянени!По едно време той се обади и каза :

-Казах ли ти аз хубавото ми момиче, че нашата любов, която е най-красивата и най-изпитвана на света няма как да е грях...!-тогава тя се засмя, погледна го и му отвърна:

-Затова и те обичам, красавецо!-след което признание реши да затвори устата му с целувка.

                                                           ...

Известно време след това в града отново се чуха силно, големите сватбени камбани...

                                                                                                                                                           ЕПИЛОГ:                

А какво се случи със завистниците и хейтърите?!Знам, заявих че по-късно ще ви запозная с тях, но реших в крайна сметка да не го правя!-Първо-те не заслужават да им се обърне внимание, второ-не си струва точно в този момент, защо?!–Защото, ако всичко беше грях те трябваше да бъдат назовани, но нищо от това, което се случваше е грях.И изводът е че:Няма смисъл да се нарече грях, това което не е грях...!