Не е грях...!(Пета и последна част)
...
-Аз мисля, че съм излишна и ще си тръгвам...-обяви Мишел-Обади се, къдрокоске-обърна се тя към Софи.
Няколко мига по-късно
-Можем ли да говорим, кукличке-тя кимна и отбеляза.
-От много години насам не сте ме наричал кукличке! –погледна го в очите тя.Щом чу това, той се разплака и промълви:
-Знам, че дълги години бях мъртъв, знам че причиних на вас и майка ви най-голямата болка.Това е грешката на живота ми, но миналото не може да се промени, може да поправим настоящето и аз се нуждая...-спря се той, после коленичи пред нея, Софи хвана ръцете му, невярващо и и го попита:
-Татко, какво правите?!-Адеан продължи:
-Нуждая се да ми простите за всички тези години, обречени на нещастието да се живеете без баща!Простете ми за моят страх и за моето отсъствие!Простете ми, че ви излъгах и избягах от отговорността...!Не знаете колко съжалявам!Как се обвинявам за това, защото тогава не избягах само от дълга, но и от любовта ми към вас, излъгах и себе си, защото ...