Не е грях ...!!!(3)
...
След няколко часа...
Софи вече си беше легнала, но се въртеше като пумпал. Не можеше да си намери място от вълнение и щастие, което тя изрази написвайки това в любимата си творческа тетрадка:
Погледнах към теб, без да искам и почувствах себи си
Представите и сънищата ми са твои, промени живота ми
Изпълни изведнъж съществуването и света ми със светлина
Дните и нощите се здрависаха в синхрон-поздрава на любовта
Усещам, че между нас двамата също, съществува мистериозен пакт
Затова ще се изповядам, без да те видя, мечтая за теб и те обожавам
Знам любовта ни ще заблести, все по–неизмерим е съвместния ни такт
Знам тя ще излекува болките ни, ще осмисли сълзите, безкрайно те обичам...
2 месеца по-късно:
Отново в стаята на Софи. Две приятелки разговарят.
- Не разбирам, щом си толкова щастлива с него и си сигурна, че той е любовта за теб, защо не го представиш на семейството си?! Най-накрая... осмели се... - настоятелно попита Мишел приятелката си.
- Не искам... не мога...! - отвърна Софи.
- Но, защо...?!! - неотстъпчива беше Мишел.
- Защото ме е страх,... чувствам, че ако го направя сега,... цялата тази магия ще се развали... - отговори тя.
3 дена след това:
Себас чакаше нетърпеливо и трепетно, пристигането на Софи. Уговорката им беше да се видят, както винаги в старата бяла беседка, която се намираше отзад на църквата. След малко той се усмихна широко.
- Познай, кой е...?! - прошепна му тя отзад, затваряйки му очите.
- Ам, най-прекрасното, вълшебното и красиво нещо, което някога ми се е случвало... - Това си ти, моето хубаво момиче! - отговори и той, след което двамата се прегърнаха силно, силно, силно.
Няколко часа по-късно.
София плачеше в стаята си, безутешно. Беше се затворила. Не искаше да вижда никого .Беше много наранена и разочарована. Причината за това не беше само изненадващата поява на баща и, който изоставил майка и, когато тя е била дете, но и неговото признание, че е водил двойствен живот - в единият, той беше мъртвия и татко, в другия имаше ново семейство и деца. Най-много обаче я болеше от факта, че майка и не само е знаела, но и я е излъгала. От половин час насам, двамата родители, Тото и Мишел тропаха и викаха по вратата и. Софи обаче нито отваряше, нито отговаряше. По едно време и силната музика, която звучеше в стаята и замря. Накрая те ужасно притеснени, бяха принудени да разбият вратата. В стаята обаче там нямаше никого.
В същият този миг
Отново в старата беседка с бели рози. Себас и Софи се прегръщаха неразделни и несломими. Само тяхната любов им даваше сили. Само тя беше от значение.
- Красавецо, това е най-тъжния ден в живота ми! Не спирай да ме прегръщаш..., ти си единственото ми спасение.
- Хубавото ми момиче! Аз съм тук! Винаги ще съм тук! В противен случай съм изгубен...
Двамата прекараха нощта там, в обятията на другия. И въпреки, че всички в дома на Софи бяха разтревожени за нея. Никой не я винеше, всички знаеха, че последните няколко часа,... бяха най-тежките за нея. Но никой не предпполагаше, че утрешния и ден, щеше да бъде не само тъжен, но и съсипващ, а може би дори фатален и съдбовен...
...Следва продължение...
© Лили Вълчева Всички права запазени
Благодаря, че следиш историята и се надявам да продължиш.