Не е ли страхотно, че те срещнах, точно когато животът ми бе преобърнат с краката нагоре? Когато ураган от емоции ме бе връхлетял заради поредното ми разочарование от разбитото ми и смачкано сърце и помел всичко по пътя си… Защото те не се научиха да го обичат както трябва, те не се научиха да го ценят и да боравят внимателно с него, да докосват с пръсти нежно  фината му и чуплива повърхност, да го карат да чувства, да тупти в ритъм, да мечтае, да се възвисява и обича отново и отново… И най-вече да не го нараняват с грубите си ръце, да не остават отпечатъци по него. Не беше ли страхотно, когато на първата ни среща моето сърце щеше да изскочи от вълнение и никога досега не се бях чувствала така. Ти се появи и върна  усмивката на моето лице, когато животът ми бе просто сив и скучен а аз бях потънала в океана на сълзите, а ти сякаш с магия внесе отново   цвят в него и ме накара пак да чувствам и мечтая… И когато ме чакаше на уреченото място с букет червени рози, а аз бях толкова смутена, защото си мислих, че ще срещна просто приятел, но не очаквах това приятелство  да се превърне в нещо много повече. И когато аз откъснах розите от букета и ти казах, че не обичам цветя с дълги дръжки а нещо по-просто и фино, а ти предложи да занесеш претруфения букет и да подариш остатъка от него на една случайна баба по пътя и колко много се смяхме тогава… За пръв път се смях от толкова време насам.

   Ами  не беше ли страхотно, когато търсехме четирилистни детелини в тревата, а ти откъсна няколко глухарчета и издуха пухчетата в лицето ми карайки ме да кихам, а ти се смееше толкова весело, твоят звънлив и мелодичен смях, който докосна дълбоко вътре струните на сърцето ми, карайки ги да трептят.  И не е ли страхотно как ме накара да обичам твоята усмивка... Толкова топла и заразяваща, омайваща, превърнала се в най-красивата усмивка на света! Щастие и светлина и топлота в сърцето ми. Как ме накара да обичам твоите очи,  кафяви, дълбоки и магнетични… Няма на света човек с подобни очи и  искам да потъвам в тях цяла вечност, докато ги гледам и да не откъсвам погледа си. Никога не би ми омръзнало... Както и в твоите прегръдки и нежните ръце и вените изпъкнали, изписани по тях, сякаш с молив... Не е ли страхотно? Когато за пръв път в киното ти ме целуна… Гледахме един много романтичен филм сами в празния киносалон и бяхме прегърнати през цялото време. Емоциите бушуваха в нас, а когато финалните надписи се показаха на екрана ти ми прошепна в ухото – " Обичам те! Ти си моето слънце!". След тези твои думи се изчервих и настръхнах а ти ме дари със сладката си срамежлива усмивка. После стояхме гушнати и притиснати здраво един в друг и охраната трябваше да ни каже да напуснем кино салонът, а на нас така не ни се тръгваше, потънали в сладостта на другият…

   Не е ли страхотно?  Ти за мен си изкуство! Съвършено недостъпен, невъзможно съвършен… Като електрически вълни по тялото ми, изтръпване и блаженство. Всеки път щом те видя губя ума си и речника си. Толкова мистериозно недосегаем и  в същото време толкова близо, но и далеч, много далеч и невъзможно. Но толкова силно чувство, не просто чувство, а емоция и не, дори това - а лудост! Лудост е да те обичам, трудно е да те забравя. Дори и след хилядите трески, които оставиха в сърцето ми преди теб, не е ли страхотно че ти успя да му покажеш, че то още е способно да обича и как твоята любов го възроди като Феникс от пепелта... Не е ли страхотно как ти се превърна в моята благословия, карма, съдба, неизбежност, истина, любов и красота! Твоите къдрици и тази мека коса, ме карат да се чувствам като в Рая щом те докосна  и щом ти   докоснеш моята душа... Не е ли страхотно как се губя в твоят магнетичен поглед? Подкосяваш ме за секунда и ме обезоръжаваш и не мога да ти кажа "Не", дори да се съпротивлявам... Аз падам в твоите крака и  нозете ти и съм готова да се моля пред теб като на Бог... на Божество, защото ти си Ангел в моите очи и то божествено красив, облечен в бяло, с нежно ангелско лице, а косата ти  от абанос...

    Ах…, не е ли страхотно? Ти предизвикваш смях и усмивки по лицата на толкова много хора, но и разплакваш горчиво и истински, като артист на сцената. Толкова се раздаваш, твоят образ и твоята красота. Пантомима, израз на лицето, мимики и жестове, фина грация си ти! Движения като на призрак, смразяваш и минаваш ти през мен  с такава лекота, като перце във висините политаш и летиш нависоко... Ти си вечно там, нагоре по върха и никога надолу, недостижим и извисен, толкова горд и уверен, без точка на пречупване, без краен предел, без граница на допустимото. Неконтролируем, див, луд, обезумял от страст, която носиш в себе си, такъв си ми, минаваш през мен като облак летен дъжд и изчезваш сякаш никога не си бил там, но си… Не е ли страхотно, че когато аз пак съм разплакана и ти звъня в два през нощта, а ти идваш да ме утешиш и ме гледаш по пижама, рошава и без капчица грим и ми казваш, че приличам на красива принцеса.  Не е ли страхотно, че… аз просто  те Обичам?! Обичам твоята душа  - немирна, непокорна... Усещане за Свобода! Обичам твоето сърце, огромно е и необятно, може всекиго да побере, но и да отхвърли ако пожелае.  Можеш да си позволиш да бъдеш едновременно и толкова студен, суров и безпощаден, властващ, жив и енергичен, неспираща стихия, вулкан, торнадо, замитащ и рушащ всичко след себе си, объркващ светове… Побъркваш ме, ах не е ли страхотно, за мен  ти си безкрайна поема. Не, много повече! Не мога да те опиша целият в думи, защото ти просто не стигаш за тях, необятно пространство си, космос и звезден прах.  Тишина... Без звук докосваш ме, а без теб е празнота... Запълваш всяка част от мен. Забравила съм какво е да съм цяла без теб. Парче по парче, като пъзел неразгадаем, като лабиринт в който се лутам и губя и не намирам изхода, защото ти си омагьосан кръг. Не, ти владееш някаква магия и сякаш с  едно твое щракване на пръсти пред тебе падам и се Изгубвам пак... Отново и отново... Да, защото те обичам и не мога да изпитвам към теб по-различно чувство от любов.  Никога не съм обичала така и никого преди по този начин - завладяващо и дълбоко... Безумна безкрайност... Без точка или запетая... Без черта... Не е ли страхотно, това е чувството на Любовта!