Очите на брадатия мъж фиксираха настойчиво момчето. В тях се четеше подозрение и дори лека заплаха.
– Как разбра за мен?
Момчето се размърда нервно в стола си, прокашля се и отвърна плахо:
– Един мой приятел ми каза.
– Кой?
– Помоли ме да не му споменавам името…
– Нали не ми играеш номерца? Защото, ако не си разбрал досега, с мен шега не бива.
– Не, господине. Моят приятел знае как работите и е дискретен. Насочи ме към вас, защото сте уважаван… в бранша.
– Какво съм правил за него?
– Отупали сте един хулиган, който го е тормозел.
– Хм. Добре. Какво искаш от мен?
Момчето бръкна в джоба на якето си и извади една флашка. Подаде я на брадатия мъж. ...