Вървях по улиците на старопрестолния град с усещането, че светът е мой – толкова желан и толкова красив! Вечерта простираше своите ръце, за да ме прегърне и за да изтръгне от мене признанието, че обичам. Но аз нямах намерения да ѝ разказвам, тя си е само една вечер, а моята любов беше толкова голяма и толкова силна, и не можеше да се побере в нея.
Е, да, не беше споделена любов, но беше истинска и красива. Не ми се прибираше, приятно ми беше да гледам светлините, да си представям, че водите на Янтра пеят за мен и че аз съм посвоему щастлива. Тогава срещнах Сашо, колега и приятел, заедно следвахме.
–Къде се скиташ така? Утре сме на изпит – попита той.
Така е. Имахме изпит по руска класическа литература. По специалността „Българска филология“ изучавахме доста литератури – българска, западноевропейска, руска. А също и славянски литератури. Руската класическа литература на XIX век е една от най-интересните. Чела съм с удоволствие и не се притеснявах за изпита, така че не ми пречеше да си п ...