Животът – серия от запомнящи се и някои не чак толкова запомнящи се моменти (както не веднъж съм казвала, и както ще продължавам да казвам).
“Пиша, за да разбера тайната на човешкото същество и най – вече противоречията на човешката природа, и начина, по който могат да се преодолеят. Пиша, за да премина собствените си граници, да ги преодолея, да открия какво точно е скрито в моя мозък и в моята душа.”, казва Матей Вишниек.
Писането... едно от най – самотните занимания на света. Такова, което те кара да изкачваш върхове в опит да намериш себе си, след което те хвърля в най – дълбоките води, за да се загубиш. А изгубването неминуемо води до търсене и откриване след това.
Така сме устроени ние, човеците, да търсим, но да не намираме; да искаме, но да не получаваме; да горим, когато ни гасят. А, когато успеят... тогава се изоставяме в батака на собственото си самосъжаление. Много хора живеят в него. И понеже го искат, затова, и няма сила, която да ги изкара оттам. Затова и на тия хора, по ...