Отидох на тази среща с огромно нежелание. Първо – защото не бях във форма, и второ – защото се опасявах да не дойде Мартин. Не исках да го виждам, по-скоро не исках той да вижда мен. Да, отношенията ни бяха особени. Всъщност какви ти отношения! От пет години не се бяхме засичали. Той не ми се обаждаше, а и аз не му се обаждах. Нищо чудно да се беше оженил и да имаше деца. Казвах си, че от това изобщо не ми пука. Иначе лесно можех да се сдобия с информация за него, като поразпитам бившите си съученици. Но не, това бе под достойнството ми.
Празнувахме пет години от завършването на гимназията. Бяхме се събрали двайсетина човека в едно ресторантче. Не се очертаваше купон, просто си приказвахме. Приятелката, която ме нави да дойда – главният й коз бе, че Мартин е заявил, че ще пътува в чужбина – не се настани до мен, така че останах сред бивши съученици, с които не бях особено близка. Хапвах, пийвах бира и слушах музика. Бях се поуспокоила, защото Мартин наистина го нямаше и защото въпросит ...