Иржи (Ирина Филипова)
202 6706
19.07.2021 г., 15:52 ч.

Не съм от тия, дето... 6 

  Проза » Разкази
654 8 29
11 мин за четене

 

    

                                            Не съм от тия, дето… 6

 

     Командировката свърши… Като всяко нещо, което дълго си чакал, като дойде и… бързо си отива! Само лятото не беше свършило още и като се върнах ме очакваше още по- приятна изненада. От Профкомитета ми дадоха карта за почвка ! За 22 лева щях да почивам 14 дни в почивна станция в Троян. Сигурно нямаше да се “вредя” ако беше запланувана по- рано, ако беше семейна, но вероятно някой я беше върнал и още на другия ден трябваше да замина! А

къде без проблемите- моите естествени спътници!? Първия се появи веднага, когато обявих у дома! Няма въпроси, няма условия! Категорично не! Нямаха никакво доверие на такива комунистически слободии ... Наложи се да извикам един “свидетел” от службата, който да докаже, че случайно съм имала късмет, че много други “драскат” да имат такъв, че там е един рай, пък и за нищо пари...Убедителен, но не и безкористен… Беше главния ни счетоводител, малко попревтасал ерген и веднага стана “сериозен кандидат за женитба”! Но за това после, като се върна от почивката. Сега дори не подозирах събитията, които следваха…

 

Вторият проблем се оказа новопоявилия се ухажор от командировката ми в София.Като обяви, че идва следващата неделя, се сбърках как да обясня случайностите в живота ми, ето и

тая почивка не е измислена, за да “избягам”! Едва наредих нещата “за после” с хиляди обещания за “там”, че ще съм “запазен периметър” , че ще светя само в “червено”и т.н. и т.н.

А инъче на мен ми беще щастливо!...

Пътуването беше тежко със смяна на превозни средства, голяма жега, та чак привечер пристигнах в Троян. Толкова съм била уморена, че като чух “Някой за санаториума”, без да разсъждавам се метнах на една “Ниса”, щастлива, че са ми изпратили даже специален превоз

Пак след немалко пътуване разбрах “грешката”, че съм тръгнала за болница, а не за почивната станция..В колата взеха още един “пациент”- младо момче с красиви големи очи, който щеше да постъпи там като доктор. Пак паника до сълзи, та се наложи да ме върнат , където трябва! Сигурно съм била последна, защото без да избирам партньорка, ме настаниха при млада жена, която се оказа ...моя съгражданка! Тя ми се зарадва повече от мен, а то е имало защо...Лягнахме си рано и не зная какво точно ме е събудило час по- късно, но гледката беше ужасяваща! Не мисля, че съм сънувала, защото бях седнала вече, а в леглото на моята съквартирантка ставане нещо потресаващо! Тя беше с пяна на устата, очи изцъклени и със страшни гърчове! Така си представях агонията на умиращ човек! Толкова се изплаших, че побягнах, тичах по коридора и виках за помощ! Не зная дали за мен или за нея...Било епилептична криза и затова е била радостта й, да й запазя тайната, а като не бях предупредена, аз направих точно обратното!

 

За разлика от премеждията в началото, престоят ми до края беше много приятен. Веднъж ми идва “на свиждане” докторчето, а аз с неподозирано умение бях организирала нещо като бал с караоке, всеки се изявяваше и да не можеше да пее! Имаше награди- престой още три дни безплатно! А понеже културно- масовикът беше си счупил крак и щеше дълго да отсъства, поех “наужким” забавленията...Правехме екскурзии до близки местности, играехме сутрин гимнастика, вечерите бяха с разнообразни изпълнения...Не знаех до сега, че съм родена за това! Имаше забавни изпълнения, като веднъж и аз станах “действащо лице”. Бях споделила две мои тайни- че когато спя, имам непробуден сън и ,че изпитвам ужас от кучета! Така веднъж, когато следобяд всички лягаха да спят, ми скроиха номер. Както спя, завита само с чаршаф, с ръце пъхнати под него, ме “зашили” с безопасни игли отвсякъде, само главата ми отвън. Заедно с кревата ме изнесли на терасата, която беше обща открай докрай на сградата. Чучнали кучето на станцията до мен, което не си знаеше годините и нямаше и един зъб в устата. Дали от жегата, която ме напичаше, дали от топлата влага, която ме лъхаше от отворената му уста, събуждайки се, изпитах такъв ужас, а като понечих да завия главата си, се оказа невъзможно да помръдна! За тая “шега” щяха да накажат всички, ако не бях го приела с чувство за хумор. Тогава ме поканиха дългосрочно за културно масовик...Много изкушаващо, но не за мен...При това бях обещала да “светя” само като червен светофар! Много ми хареса това градче, но София си е далече по- друго!

Като се прибрах, ме чакаха куп писма от Жоро, всеки ден беше писал и като се прибавяха и писмата от новите ми познати от цялата страна, една от пощаджийките, моя приятелка, съобразила, че е по- “безопасно” лично да ходя да си ги получавам от пощенската станция, за да не взривя семейството…

 

В Лом беше настанал есенния панаир- едно събитие, което се чакаше цяла година. Идваха търговци от цялата страна с много стоки, имаше цирк обезателно, а вечер градът приличаше на запалено бунище! Такива пушеци се виеха от множеството “скара- бира”. Музиката се чуваше сигурно чак в Румъния! Всички културни институции бяха във ваканция, за развлечение беше само циркът.

Междувременно вкъщи бяха “разхлабили” въжето, с което бях вързана като първо дете, защото може би се бяха изплашили, че ще “презрея”, а и сестра ми беше вече порастнала и нямаше мероприятие, в което да не участва. С някакви частушки/ руски фолклорни песни/ обикаляха селата , за да агитират за какво ли не/ жътва, обиране на реколта/ и т.н. И тя не питаше “може ли”, а казваше “отивам”...Така отидох за пръв път на така мечтаните теферичи/ уикенди по лозята/. Ми то било прекрасно нещо! Нали толкова хора участваха в оперетата, а и ония от публиката, та всички арии се знаеха , и разговорите се провеждаха с мелодии от някоя оперета. Например: на софра сме и някой изпява”Дай ми, солта, Иринке, бързо дай! И ще те гушкам до самия край!”/От “Царицата на чардаша”/ Пееха се и руски песни, че такава бе и модата… Вечерта танцувахме, като с някакъв клон шибахме по краката си, за да прогоним тая напаст комарите. И смях, много смях! Е, и се флиртуваше, но.. старомодно, с думи и бързи целувки!Този живот ми харесваше, но не смеех да го призная.

 

Един ден се връщам от работа и вкъщи- гости. И не кой и да е, а един от шефовете ми в службата- Гл. Счетоводител с майка си и баща си! Като веднага разбрах “темата” на гостуването им- да ме сватосат за сина си, ми идваше да избягам! Та да не бях стара мома! Или с някакви дефекти! Такава обида!! Реших да отмъстя като доведа Жоро като дойде…Ако знаеха колко ухажори имах, та на този ли да се спра, дето….вратът му дали беше по- къс, та главата му изглеждаше като насадена върху раменете! И с усмивки на всяка дума с едни бели зъби, сякаш ще ме яде!...А възрастните бяха на фаза “внуци” и кой, кога и как ще ги гледа...Отървах се, като казах че ме боли глава. Въпросът остана “висящ”, но вече не ми се ходеше на работа. В читалището пък имаше някакъв по- нисък ранг шеф, който също “кандидатстваше” лично пред мен за съпруг и там също взе да не ми се ходи.Защо, защо? Въобрази си някой, че като е “таман готов” за семейство и няма проблем, аз само това съм чакала! Нали преди това трябва да запали пламъче и у мен, нали не съм стока за купуване и имам интереси, които може да не съвпадат с неговите?! Беше практика за по- старото поколение, та не го считаха за обидно, но не и за моето…Та този, читалищния, имаше голяма глава, но вероятно това беше от огромната ситно къдрава коса. Толкова не го харесвах, но лесно го избегнах, защото той едновременно ухажваше и сестра ми, а това си беше основателна причина….И още куп подобни случаи, но явно съдбата изчакваше ход от Жоро…

 

И този ден дойде! Колкото не беше словоохотлив на живо, толкова даваше романтична изява на писмата си! Да си призная, че и ме вълнуваха и плашеха! Толкова набързо се видяхме в София, толкова нищо не знаех за него, толкова противоречиви бяха спомените ми, а изглеждаше, че съм се врекла! Щях да го обидя ако покажа разочарование, а и още нямах такъв повод. Затова нека преценят вкъщи, може да забележат нещо нередно...Така в следваша събота щеше да пристигне, да му запазя хотел. Нямаше начин да не разберат всичките ми колеги, приятелки и доверени лица! Трябваха ми да “помагат” в събитието. Защото не можех да го заведа вкъщи така изневиделица и да предизвикам стрес или по- лошо! А, за да бъда целодневно с него тия два дни, бяха необходими другите! По “неотложни битови причини” “щях” да съм у някого от тях, да помагам нещо... Когато слезе от влака, кой знае защо не ми се видя така обаятелен както в София… Имаше вид на недоспал бохем след гуляй! Дано приятелите ми го оценят по- добре! Ами защо не бях намислила план за пребиваването му тия два дни, та се чудех къде да го заведа...Минахме през хотела за малко, после на ресторант да обядваме, после в дунавския парк се поразходихме докато жегата не се смени с емблемата на града- ония комари, големи като лястовици...Да го заведа на разходката по главната улица, оная, която приличаше на манифестация...нали трябваше да сме само двама, трябваше много да си говорим….Неизбежно беше да отидем в хотела, нито да ни гледат любопитни очи, нито да съжалява, че е дошъл просто да разгледа града, но и нито да осъществи кой знае какви очаквания там… Защото, колкото и да ме вълнуваше факта, че там от цял автобус “избра” мен, че дойде тук пак зарад мен, да ми харесваха прекрасните думи, които не бях чувала от друг, одобрявах старомодните окови, в които бях!...Пък и ако рече да ги разчупи насила, само ще ме загуби! Смело тръгнах, само ме тревожеше, че за втори път отивах в тоя хотел и дано не се случи на смяна оня портиер- комшията, та пак да ми намигне “разбиращо”...А Жоро, или беше непрофесионален психолог, или беше любовник с богат опит, та така ме разбираше и имаше всички качества с това да ме спечели…Цялата “увертюра” от ласки беше с мое желание, участие и дори не предполагах как ще се нагорещят “жиците” и колко ще е трудно да кажа в един момент “стоп”! При това имах да се боря с два “звяра”- неговия и тоя в мен! Защо, ли? Днес бих казала “старомодна работа”,но тогава…Имах две съученички, които охотно сами си разказваха приключенията и, че е трудно да се решиш, но само първия път!...Затова “виждах” в изражението на лицето им нещо предизвикателно като в нашенския израз “Ела, вълко, изяж ме!”... Затова, когато ситуацията взе да ескалира дотолкова, че едва ли аз бих могла да кажа това “стоп”, когато той не го изрече, но пролича, че е решил да слуша разума си, за да спечели! Сигурно с много воля го постигна, седнахме и дълго, дълго приказвахме. За всичко. Много подробности от биографията му, половината от които ако знаеха “родителското тяло”, можеха и да ме пратят в манастир! Или да ме дадат на първия циганин ако ме поиска! Пръстен не беше донесъл, защото се страхувал от моята реакция, веднага щях да го имам ако тръгна утре с него! Без да идва у нас, без разрешение, с единственото прието мое условие, първо да се настаня в София, да намерим работа, и веднага след това ще се оженим! Също да не тръгвам с него, за да направя историята правдоподобна вкъщи, да уредя напускането на службата и още куп смели неща! Все смели лъжи, от които вътрешно се срамувах…

 

Имах чувството, че скочих в дълбока вода, без да знам да плувам, но със желание към избраната цел.Навсякъде употребих версията, че братовчедка ми от София ми е намерила работа, а мъжа й като беше на висок пост, ще ми уреди жителство! История за завиждане!! Кои ми завиждаха, кои ме облазяваха, а вкъщи се радваха, че ще живея при роднините и ще бъда наблюдавана! Толкова бях щастлива, че нямах и угризения и смело тръгнах..Както е реда, изпратена със прегръдки и сълзи, с плисната водичка...Към огромното, неизвестното , винаги мечтаното, но чуждото пространство, което щеше да бъде вече мой дом, за някои чужди трябваше да стана своя...Но щях и да бъда никоя, докато в Лом...Дълго щях да тъгувам за приятелите, за колегите, за читалището, за всяко камъче и тревичка!

Така завърши ломската ми сага. Сбогувам се със спомените, като се постарах да предам макар и дребни емоциите си от тях. Благодаря ви, че бяхте съпричастни и ги дочетохте докрай.Софийският период е по- дълъг , също има какво да се разкаже, но мисля да спра! Всички прекалени неща стават отегчителни. Ще пиша само за лирически герои..понякога!

 

Кр а й.

© Ирина Филипова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ми, аз съм я започнала вече, Мария, под друго заглавие и в друго лице....
  • Не слагай край на това, което ти е предначертания да правиш, Иржи! 😍Дарбата ти е невероятна, възхитителна и завладяваща!
    Толкова късно се включвам с коментар, защото явно съм започнала да чета разказа ти и започвайки първите няколко изречения съм си казвала: А, това съм го чела!
    Да, ама не! Едва сега стигнах до края и разбрах, че съм се заблуждавала. Молбата ми е непременно да продължиш със Софийската сага!
    Хайде, започвай да пишеш!🙏😘
  • Иржи, дай продължението!
  • Мила Руми, ти цяло произведение си написала за коментар! Благодаря ти, а това моето време, което младите не разбират и не могат да си го представят, наистина беше абсолютно различно. Имаше много забрани, но и спокойствие и сигурност! Нямаше много от сегашните развлечения, но имаше романтика! И всичко беше истинско- нямаше престъпници, нямаше измамници, общувахме със съседите, не ни охраняваха по няколко вида заключалки на вратите!Много майки не работеха, гледаха по няколко деца, възпитаваха ги на уважение към възрастните и най- вече на труд...И всички учеха..Много може да се разказва, да се сравнява с днес, без да се отричат и сегашните добри неща. Мисля, че ще продължавам да ви занимавам с нови разкази, защото и на мен взе да ми харесва тоя жанр.
  • Преди да започна да чета тази част на поредицата ти, Иржи, се постарах да се настаня на най-удобното и спокойно местенце в къщи. И на мен като Юри ми се прииска да съм живяла в твоето време, да съм била една от приятелките, които ти е съдействала, пяли сме песни до забрава заедно и какво ли още не!!!
    Скъпа Иржи, накара ме да мечтая, представяйки си чудното време на твоята младост, а това означава само едно, че си невероятен разказвач, с уникална дарба да представяш моменти и събития така, сякаш пред читателя се отваря врата и той мигом се превръща в страничен наблюдател, гледайки с притаен дъх!
    И аз като останалите ще кажа, че не ми се иска да свършва твоята "сага", както я наричаш и тайничко се надявам някой ден да ни изненадаш с продължение. Прегръщам те! 🌹
  • А аз бях сигурна, че ще ме откриеш , Костадин, и че ще се забавляваш....Благодаря ти!
  • И аз най-после прочетох Иржи,страхотна си.Поздрав.
  • А аз си знаех, Смути, че няма да ме "прескочиш" в тоя калабалък!...Щом с тия дребни факти съм успяла да те забавлявам, значи ако реша да пиша за следващия период. в София, значи ще е доста по- голямо забавлението... Там не бях в свои води и правех страшни гафове...Благодаря ти!
  • Явно от млада си била сладкодумна и с фантазия, Иржи
    Винаги се забавлявам при теб.
  • С малко думи, но уцелваш точно в сърцето, докосваш като с перце и аз ти благодаря, Пепи! Като току що изчетох коментарите за творението на Гедеон за поезия, поети, истински и фалшиви и ще чакам да стигне до прозата, за да "видя" къде съм...Това на майтап. Аз си знам- на първото стъпало съм, затова толкова се вълнувам от оценките...
  • Толкова впечатления и емоции без излишни описания! За това е и увлекателно! Поздравления!
  • Вече се изчервявам от толкова комплименти! А на мен дълго ми беше неудобно да се "разголвам", да отварям личното си пространство!...Но като чуя такива думи, Светле, се чувствам горда, че прозата ми е такава / като отлежала напитка/ във вашите очи! То старите хора...са си отлежали, но аз нали не съм стара, а само..малко по- възрастна! Ха,ха, ха! Благодаря, приятелко, ще си повтарям думите ти!
  • Твоята проза е като добре отлежала напитка за ценители, а и ти черпиш от сърце, Иржи, затова те харесвам. До скоро! ⚘
  • Ама аз не се прощавам с вас, Наде, сигурно ще пиша пак, но малко по- различно, като наблюдател... Това "ще чакам" при всички, ме прави щастлива и създава ангажимент към нещо необходимо....
  • Не спирай, Иржи! Ще чакам!
  • Иване , благодаря, жалко че чак сега го разбрах....
    Пак ще кажа, Стойчо, радвам ти се като на подарък, който не съм очаквала...
    И на мен, Юри, особено при това общуване, като опознах много хора и в някои открих сродни черти...При мен обсолютно всичко идва със закъснение...Постигам всичко, ала като в приказката:"Когато ни беше време- нямахме време, когато имаме време,...вече не ни е време!" или за букет никога не е късно, но за маса с питиета и песньовки, или за емоционални изяви...вече е късно да станеш за къшмер!
    Затова все давам акъл- живейте и се веселете , когато ви е време, за да имате спомени, топлят донякъде...Благодаря на всички за любими и за хубавите думи!
  • Иржи, така хубаво разказваш, чи ми се прииска да съм живял по твое време в Лом, да те срещна и да ти поднеса букет цветя! 🌹
  • Иржи,очарован съм от искрената ти младост!
    Още повече ми допада този емоционален заряд на неосъществените копнежи и образност в малките градчета!
    И за финал:хубаво е, че има още нещо недовършено в живота и любовта!
    Поздравления !
  • Разказът ти е прекрасен! Много увлекателно си го разказала! Моите поздравления, Ирина!
  • Благодаря, Краси, това пък е моята награда- хубавите думи за удоволствието от прочетеното! Не очаквах такъв резултат от описанието на една дребна биография, при това съвсем автентична, но както веднъж каза ти, доста обрано , защото да си призная, по- лесно щеше да е ако пишех в трето лице...Сигурно София не е изтрила съвсем свенливостта на провинциалната девойка от "разголването" на душата!... Но, като нямах опит в писането, започнах така с прякорите и докрай продължих като изповед! Ако реша да опиша следващия период, ще бъде по друг начин. Всички познати възрастни хора живеят в самота, защото нямат с какво да се занимават и все са недоволни, все одумват било времето, властта, комшиите, живота...А аз съм благодарна на вашето общество, където използвам дребния си талант да живея по друг начин, за което благодаря на всички!
  • Ето това е демокрация - "всеки се изявяваше и да не можеше да пее! Имаше награди- престой още три дни безплатно!" и хубав анализ на романтичната мъжка душа: "непрофесионален психолог, или беше любовник с богат опит".. Поздравления за хубаво написаните истории, с удоволствие ще прочета и приключенията ти в Столицата, когато решиш да ги споделиш.
  • Радвам се, че така ти е въздействал моя разказ, Миночка, че си се посмяла с моите истории! Един колега от сайта ми беше казал още за първата част, че това е много материал за един разказ, да ги накъсам събитията, да ги "понакъдря" с художествена измислица и ще има какво да разказвам дълго време...А мен спомените ме преследваха като вихър неудържимо, а и не исках да ги "къдря"...Благодаря ти за постоянството, с което ме следеше!
    Е, как ще е изведнъж, Петър, цели 6 дълги разкази! Описаните събития са интересни, може би, на ония, които са се докоснали до онова време. По- младите може да не вярват или се чудят как сме живели толкова различно от тях, сега!
    Аз не напускам сайта, Жени, пак ще пиша истории или разкази, но в едно действие...Ще се върна да проверя да не съм забравила да пиша стихове!
    Щастлива съм, че проявяваш интерес към мен!
  • Благодаря, Силве, за хубавите думи, за топлото отношение, за помощта която ми оказа в началото, за вида на разказа...Сама себе си изненадах, че ми е приятно да пиша проза...А ти се смей, нали инъче "менюто" ще е много блудкаво, без вкус!
    Когато не пишех проза, Роси, стиховете ми бяха само хумор. Сега е в малки дози, за разкош и се радвам, че си ги забелязала тия дози...Има хора, които нямат грам чувство за хумор, сухари, а аз обичам да съм "мезе на компанията", и се майтапя и със себе си!
    То аз, Таня, мога да разказвам не само преживяно, а и измислено таман хиляда и една нощи! Но се страхувам...Благодаря, че ме четяхте до сега, но то и омръзва, ако се прекалява.
  • и аз като другите... очаква още, Иржи умел и много харизматичен разказвач си!
  • И,..изведнъж свърши,...Ех, така беше някога в малките градчета, истински панаири, истински цирк и истински вълнения,.. ако момиче не се задоми до 22-24 години е стара мома, ако е за момче - значи нещо не е добре...
  • Иржи, развесели ми душичката, толкова хубаво разказан период от твоя живот, че съпреживях и аз със теб! Чудесно се е получило, давай нататък! Поздрав!
  • Иржи, давай нататък!
  • Иржи, и аз останах с желанието за още! Надявам се да има нова поредица с премеждията от София. Страхотен разказвач си. " Запазен периметър " , " ще светя само в червено" , "едни бели зъби, сякаш ще ме яде!..", "ще се нагорещят “жиците” " Умрях от смях! Уникално чувство за хумор! Поздравявам те!🌹
  • Здравей, мила Иржи, ако ти кажа как се кисках сама, като пълен шемет, сигурно няма да повярваш. Особено, когато пристигна в Троян🙂.
    Обаче накрая ми стана малко тъжно, че приключи. Като те чета и изживявам с теб всичко, вълнувам се много. Сигурно затова не ми се ще да повярвам, че е финал. Все пак, ще се оглеждам. Благодаря ти за прекрасните моменти.
Предложения
: ??:??