Ако се чудите какво правя в десет и половина вечерта на пейката пред блока, ще ви кажа. Мисля. И ще ви кажа за какво.
Не съм първа младост, от осемнайсет години съм женен. И цял живот съм стоял до полата на жена ми.
И то не да речеш, че не са ме харесвали - не че съм хубавец, ама хващам око - висок съм, едър. И с буен мустак.
Ама такъв човек съм, на. Настрана нe поглеждам. От сватбата още.
Такива хубави думи се казаха там, в съвета, така ме хванаха за душата... Ама аз не заради тях.
Жена ми като млада много хубавичка беше. Магазинерка в местния, баш до нашата къща. Една такава засуканка, окръгленичка, баш където си трябва.
Ей, не излизах от тоя магазин, ви казвам! Чак додето не ми пристана.
Много бях влюбен, и по едно време даже и не подбирах какво купувам. Пък тя- хитрушата - да се натегне на собственика, използваше да ми пробутва застояла стока. Един леберкез, ей така, като едното нищо щеше да ни тръшне цялата фамилия.
Баща ми, иначе много ербап човек, когато е ядосан, огън и пламъци ...