(фантастичен преразказ)
Тази история се случи почти изневиделица и остави отпечатък в цялото и битие. Една сутрин Тя не можеше да стане, защото нещо я притискаше към леглото и нямаше сили да преодолее огромната тежест, сякаш гравитацията се бе умножила стократно. Най-напред си помисли, че е болна, после си помисли, че е мъртва, но не знаеше до къде свършва едното и от къде започва другото; във всеки случай не беше смърт, защото в прозореца трепкаше един слънчев лъч и една муха се блъскаше в стъклото; кой знае защо тъкмо тази муха стана център на внимание. В същия миг през паузите прескочи онзи странен стих на Емили Дикинсън, който някога бе срещала из страниците: „умирайки, чух да бръмчи муха”, после преминаха някакви разхвърляни фрагменти от Шехеразада, нямащи нищо общо с задушаващата тъга на Емили. Но в случая това означаваше, че животът продължава може би под друга форма и всяко насекомо би могло да е част от това продължение.
Мъглата постепенно се разсея и отначало откри, че е опас ...