Ху скоро стана любимец на китайската диаспора. Хуацяо, както я наричаха, беше като оръжие на Поднебесната империя. Китай беше там, където имаше китайци. Разбира се трябваше да се има предвид и съществената разлика между Хуацяо и Хуарен - първите бяха китайски граждани, живеещи зад граница, а другите чуждестранни граждани, които по произход и идентичност бяха китайци. Първите се отнасяха до вътрешната политика на Китай, а вторите - до външните въпроси. А Гао Минг отдавна беше съобразил да използва ловко лостове, чрез които да управлява тези две различни разклонения на диаспората за собствените си цели. Ху обаче беше въвел нов подход, който имаше всички предпоставки да се окаже много, ама много по-непредсказуем и брутален. У това момче определено имаше нещо. Нещо неясно и мистично. Сякаш идваше от Ада и беше взело качества и от Гао и от своята покойна майка Тиенмей. Той не говореше, но действията му нямаше как да бъдат сбъркани. Това караше дори самият Конг да се чувства в неговото присъ ...