Смъртта на Дак Хо не беше приета еднозначно от клана - сега на преден план излизаше Сео Юн. Гангстерите отправиха своето последно сбогом към Дак Хо - но животът продължаваше, а те трябваше да мислят как щяха да преразпределят новите територии. Ситуацията беше дори по-сложна от преди - имаше много малки фракции, които трябваше да бъдат присъединени и интегрирани някак в по-голямата и по-добре работеща структура. Имаше неуредени въпроси - най-вече със търговията и разпределението на някои от бизнесите. Сен Ю не можеше, а и не биваше да остава единственият, който да управлява всичко - Лейди Смърт беше получила инструкции от Гао Минг в това отношение. Гао осъзнаваше, че за да посегнат на Дак Хо се бяха задействали мощни процеси - и не само това. Алиф беше жив - не го бяха пипнали. Охраната се беше върнала да докладва какво точно се беше случило на практика. Куршумът буквално беше отнесъл главата на Дак Хо - изглеждаше ужасно.

Имаха специален доктор и тайна операционна, където да му окажат помощ - още щом го видя докторът поклади глава:

- Той е пътник - напълно безсмислено е.

Тогава един от хората на Дак Хо опря оръжие в главата му:

- Докторе, ако ти не си свършиш работата - и ти ще станеш пътник преди него.

Последваха напрегнати часове на абсолютно безсмислени медицински интервенции - преливане на кръв, шиене и прочие.

Но братята се поддържаха помежду си - дори и да беше безнадеждно му дължаха поне едно нормално погребение.

Ситуацията беше особено тягостна и сложна, а всички се питаха не стоеше ли самият Сео Юн зад това покушение - изглеждаше малко вероятно, но той би имал известен интерес в крайна сметка.

Болничната атмосфера беше отвратителна - въпреки че това беше може би най-модерната клиника в Сеул, а тук работеха най-добрите специалисти. Разбира се, гангстерите бяха отцепили отделението и под зоркия поглед на доктор Йонг, което на корейски език означаваше дракон, наблюдаваха безмълвни цялата кървава и жестока картина, която само им напомняше, че сякаш съществуваха по някаква случайност.

Момчетата на Дак Хо стояха наоколо просто защото изпълняваха своя дълг - гледаха шефа си, който отдавна се беше пренесъл в отвъдното и цялата процедура беше по-скоро събиране на онова, което беше останало от него. Доктор Йонг предпочиташе да беше умрял сто пъти, отколкото да вършеше това, което вършеше в момента, но се утешаваше с мисълта, че висшите сили щяха да погледнат благосклонно на усилията му да си свърши работата.

Бяха минали часове, безкрайни минути и още по-безкрайни секунди.

Сео Юн не присъстваше - защото търсеше Алиф. Той смяташе, че нещо страшно се беше случило и ако днес беше Дак Хо, утре можеше да бъде самият той. Но Алиф сякаш беше потънал вдън земя.

Да, Алиф беше предател - и това беше самата истина, но по-странното беше, че той беше двоен предател - веднъж към самия Дак Хо, а втори път - към Гао Минг. Пътят на кармата понякога изглеждаше необясним, но под повърхността скоро изплуваха всичките неприятности и гадости от целия безсмислен живот.

За някои от хората на Дак Хо нямаше да има особени перспективи и на практика преминаваха в групата на Сео Юн, а имаше някои, които искаха да имат някакво друго поприще, но на практика не умееха нищо друго - пък и имаше една поговорка - роден гангстер, завинаги гангстер.

Алиф беше постигнал немислимото - след като беше заблудил всички с привидно овчедушие беше отстранил опасен и сериозен конкурент в лицето на Дак Хо - ако някой щеше да прибира истинската синтетика и да осигурява снабдяването на мексиканските и колумбийските картели, това беше Алиф. Алиф познаваше отлично и африканския бряг, където в далечното минало африканските колонизатори с много кръв и насилие бяха отвоювали позиции, за да грабят местните.

- Светът е изграден на кръв, измама и грабеж - казваше Алиф и беше точно така.

Но Алиф помнеше, че в далечното минало - преди Гао Минг да се побратими с него и той беше споделял тежката и странна участ на местните. Беше едно друго време и един друг живот - в настоящия Алиф трябваше да изгради своя империя, а Дак Хо едва не го беше погубил. Странното беше, че Дак Хо беше Древен - и Древните със сигурност нямаше да забравят за неговата кончина. Да, Алиф можеше да разчита на подкрепата на Гао Минг - но сега наистина осъзна колко сам беше в действителност - и ако някой искаше главата му, ще трябваше да се бори докрай.

Алиф осъзнаваше, че професионалистите, които бяха тръгнали срещу Дак Хо, най-вероятно бяха от мегакорпорацията или пък поне от някой, който беше свързан с нея - имаше много въпроси, на които той нямаше отговор.

Важното беше, че беше осъществил връзка със самия Ян Вандерс.

Едно от най-основните условия според Китайското Дао беше, че за да съществува стабилна телепатична връзка, двамата адепти трябваше да функционират на една вълна - а може би най-ефективният начин за постигане на това беше силната емоционална връзка - съществуваше така нареченият тигров ефект, при който душата - изправена пред опасност за своето съществуване можеше да напусне границите на стандартната вселена и да съществува извън време и пространство. Дали Алиф беше постигнал точно това? Дак Хо беше голям тактик, гангстер и достоен Древен - въпреки всичко. Как Алиф беше успял да постигне това? И накъде водеше пътят му оттук нататък? Ясно беше, че най-вероятно Сео Юн щеше да заеме лидерското място - но Алиф не беше сигурен, че щеше да получава своите тридесет процента, а още по-малко, че някой от гангстерите нямаше да го премахне. Тези отношения бяха твърде сложни. Имаше и още нещо - дори по-важно от това. Съобщението, което Алиф беше предал на самия Ян Вандерс, беше "Чакайте го на пътя." Мнозина мислеха, че чрез телепатия можеше да се поддържа дълга и продължителна връзка, но това не беше точно така - сложната емоционална връзка и визуализацията на практика бяха много особено свързани за осъществяването на този метафизичен ефект. Този невидим телепатичен мост беше отървал кожата на Алиф, но сега трябваше да действа решително, за да запазеше влиянието си - а, какво по-добро от това лично да разследва кончината на Дак Хо, за да изчисти името си.

Беше решил да вербува за себе си Ян Вандерс и да го превърне в ангел на отмъщението - беше усетил цялата насъбрала се в душата му болка, злоба и отчаяние. Не беше лесно да бъдеш поставен в положение, в което на практика нямаше какво да изгубиш. Да, това не беше никак за предпочитане.

Алиф реши да потърси Чин Хае и самия Со, за да ги премахне и тях - така следите щяха да бъдат безвъзратно заличени - поне формално. Но Со или усмивката беше получила разпореждане от своя шеф, за което Алиф не подозираше:

- Каквото и да става не вярвай на Алиф. Когато дойде времето и обстоятелствата са благоприятни - действай.

Со Сунг нямаше да остави кончината на благодетеля си без отплата.