Со Сунг щеше да открие самия Чин Хае, където и да се беше заврял. След като посети един от местните шамани, който все пак облекчи шинбьонга, който той имаше, сега се чувстваше къде-къде по-концентриран. Явно самият Чин Хае беше изградил някакъв план за действие и най-вероятно имаше проблеми с това да признае, че се беше издънил. Ами, да, точно така си беше! Той се беше издънил. Но по-лошото беше, че Дак Хо не беше оставил наследник и за да не се разпадне всичко след смъртта му просто Сео Юн беше заел неговото място.

Со Сунг неведнъж беше наблюдавал красотата на залеза, беше наблюдавал изгрева, беше осъзнал цялата механичност и изкуственост на тази реалност. Дори водата в реките беше като някаква текстура. Нищо не беше чак толкова реално и мнозина трябваше да полагат сериозни усилия, за да съществуват в тази реалност.

- Колко измамно е всичко всъщност?

Со Сунг осъзна ясно, че нямаше какво да прави в Сеул - ситуацията се сменяше и все пак реши да изчака едно денонощие, през което беше възможно самия Сео Юн да му беше пратил опашка. Всяко излишно движение можеше да означава гибел и невероятно брутално разчистване на сметките - в крайна сметка самият Сео Юн все още не се чувстваше напълно комфортно в позицията си на единствен бос. Той знаеше, че най-вероятно и неговият ред щеше да дойде - особено ако не можеше да разчита на достатъчна подкрепа от Лейди Смърт - да, тук ситуацията беше много особена. Лейди Смърт можеше да контролира бизнеси с уговорката все пак Сео Юн да запазеше позицията си - самият той вече разполагаше с поне десет хиляди души - не всички бяха гангстери, имаше и сътрудници, различни фиктивни бизнес партньори, сериозна шпионска мрежа, а също и влияние върху членове от други кланове - и все пак не можеше да спи спокойно.

Бяха премахнали един Древен - а това беше нещо, което не можеше да бъде подминато с лека ръка.

Корейската мафия оперираше основно в Сеул и Бусан - двата най-апетитни мегаполиса, но покойния Дак Хо беше решил да разшири дейността си с много повече дейности - към нелегалните залози, приходите от рибния пазар, различните строителни активности и контрол над профсъюзите имаше също финансови услуги, а също и търговия със синтетика, който по-рано беше почти недостъпна в мащабите, в които искаше самият Дак Хо. Бусан определено не беше Сеул, но тук имаше твърде много интереси, които се пресичаха - а не беше за пренебрегване и фактът, че това беше най-голямото пристанище в Южна Корея. Всички пратки към бившите руски републики минаваха оттам. И покойния Дак Хо охраняваше зорко позициите си на това златно късче земя - дори старокорейското му име говореше ясно за неговото предназначение - Бусанпо означаваше някаква странна смесица от котел, планина и пристанище, което правеше мястото отлично защитено и жизненоважно за овладяване.

Най-вероятно Чин Ха се беше скрил някъде далеч, където дългата ръка на Сео Юн нямаше да може да го стигне веднага.

През това време Чин Хае се беше подготвил. Имаше на разположение добър арсенал, а старият му домакин му беше осигурил известна дискретност - Чин Хае се подвизаваше като чистач на доста живописните къщурки. През нощта естествено си беше турист и заплащаше нощувките си при стария Чунг Хе.

След известно време стана ясно, че старият му другар имаше да му довери някаква тайна. Това стана едва на третия или четвъртия ден от пребиваването му в селото, тъй като според Чин Хае на главорезите на Сео Юн щяха да са им необходими две, три, а може би и повече седмици, за да го открият.

- Имах дъщеря, но тя беше убита в една от гангстерските войни - обади се Чунг Хе.

Чин Хае не отговори, но осъзна, че явно старецът също е бил част от семействата - може би дори джопок. Изглеждаше доста опитен, но погледът му беше благ и ако Чин Хае трябваше да определи как изглеждаше Всевишния - е, може би беше като този приятен беловлас старец.

- Мога да ти платя достатъчно - обади се Чунг Хе, - скоро сигурно няма да съм между живите. През всички тези години стоях тук сам като куче и проклинах, проклинах самото си раждане. Безсмислието на този живот. Опитвах се да оправдая загубите - но сега осъзнавам, че те са били неизбежни - или поне напълно логични. В крайна сметка ние не сме вечни.

Имаше нещо, което обаче не знаеше абсолютно никой - Со Сунг също беше Древен и беше признат за такъв от останалите Древни, след като те бяха предложили на Дак Хо да свърши онази работа с Алиф, която се беше оказала фатална за него. Хората на Ян Вандерс се бяха оказали с решаващ коз в ръцете си и бяха успели да го изпреварят - колкото и добре подготвен да беше той.

Тук небето беше спокойно и Чин Хае можеше да събере мислите си. Заслужаваше си да помисли върху офертата на стареца - в крайна сметка той любезно се беше съгласил да го скрие - а въобще не беше длъжен да го направи.

Чин Хае реши да не го разпитва - може би по-късно старецът щеше да му разкаже повече и да му даде името на онези, които бяха станали причина за кончината й.

Докато обаче старецът решеше да му каже повече, Чин Хае проучи всяко ъгълче на селото - възможните входове и изходи. Провери всичко, което можеше да се провери - дори беше обърнал и камъните. Може би някой беше скрил нещо.

На четвъртата вечер старецът му призна:

- Тя работеше за Сео Юн.

Чин Хае онемя, но не се издаде - това съвпадение не можеше да бъде случайно. Той не вярваше в съвпаденията и според самия него това беше свързано с неговият собствен път - там някъде лежеше тайната и може би старецът щеше да му я разкрие.

Чунг Хе му призна, че покойната вече Аеча, което на корейски език означаваше любяща дъщеря, беше работила като муле именно за Сео Юн - най-вероятно без знанието на Дак Хо, който не се бъркаше в работата на своя партньор - освен ако не беше нещо, което касаеше целия клан. При едно от преминаванията беше издъхнала.

- Погребах я тук - в това село и за да не оскверняват гроба й - дори премахнах знаците по него - каза Чунг Хе. - Краят й беше тъжен и ужасен.

Той го заведе на уединеното място и дори Чин Хае усещаше по вибрациите във въздуха как духът негодуваше - сякаш му нашепваше "Отмъсти за мен! Не оставяй го оставяй да се измъкне!"

Недалеч от гроба беше засадена една корейска вишна - сякаш за да напомня за това място. Чин Хае недоумяваше как старецът беше скрил трупа, но той му обясни, че въпреки че беше обявена за безследно изчезнала, хората на Сео Юн я бяха донесли в някакви чували.

Чин Хае слушаше внимателно и осъзна всъщност, че старецът имаше право да иска това от него. Старецът му предложи триста милиона вона за главата на Сео Юн - макар и да не знаеше, че Чин Хае бягаше именно от него. Тези триста милиона вона се равняваха на около четвърт милион долара и това беше добре дошло за момчето - имаше шанс да започне на чисто. Имаше шанс да се измъкне. И все пак пътищата към Ада бяха изпълнени с добри намерения, но в странната безнадеждност, в която се намираше Чин Хае нямаше особено голям избор.

Чин Хае осъзна, че докато беше жива, този баща не беше направил достатъчно за дъщеря си - нещо повече сякаш се опитваше да измие срама си, молейки го да накаже нейните поръчители. Но и тогава му хрумна нещо - ако Сео Юн беше толкова заинтересован тя да изчезне, значи именно там беше следата, от която се нуждаеше. И трябваше да изпълни поръчката. Но не и преди да посрещне хората на Сео Юн направо в селото - да, струваше си да поостане още малко. Но не бързаше да се разкрива докрай пред своя стар събеседник - можеше и всичко да бъде просто постановка. И все пак той ясно помнеше случката край нейния гроб - Аеча беше просто една от многото. И щеше да бъде забравена, както всички останали, които бяха станали жертва на тази брутална месомелачка. Но може би Чин Хае беше способен да й помогне духът й да намереше покой?