31.03.2022 г., 8:11 ч.  

 Небостъргачът - 79 

  Проза » Други
1083 0 0
Произведение от няколко части « към първа част
5 мин за четене

Пласирането на органите не беше лесно - въпреки че в Сеул или дори в Бусан с правилните контакти можеше да се продаде всичко. Нелегалната хирургия в Корея процъфтяваше и Чин Хае само можеше да се радва на това благоприятно стечение на обстоятелствата. Старецът имаше достатъчно средства в наличност, дори и след като беше дал толкова много на самия Чин Хае. Но продажбата на органите щеше да бъде солидна компенсация, която в крайна сметка щеше да бъде оправдана. Не беше никак лесно да се осъществи подобна сделка, но Чунг Хе също трябваше да положи усилия в това отношение. Разбира се органът щеше да пътува и за Щатите или пък някой от Щатите можеше да отиде в Корея и да се подложи на интервенцията при подобни цени - в такива случаи можеше и да отбие нещо от цената, тъй като тези цени бяха за официалния пазар. Не можеше и дума да става за компромиси. Беше добре, че Чин Хае беше разчистил сметките си със стареца - оставаше само да отмъсти за дъщеря му. Не обичаше да дължи нищо никому, защото съдбата на Со Сунг беше повече от показателна за онова, което се случваше с длъжниците.

По странни и може би дори неведоми пътища сърцето на Со Сунг се озова в ръцете на доктор Йонг, който дълбоко в себе си съжаляваше - поне от професионална гледна точка, че все пак не беше спасил живота на покойния Дак Хо.

- Да, всеки пациент има право да продължи да живее - каза доктор Йонг, намествайки очилата си. - Или поне ние като специалисти да направим всичко възможно, за да му дадем този шанс.

Лекарите бяха подложени на невероятно голям стрес в своята работа и подобен беше и случаят на самия доктор Йонг, който на всичкото отгоре държеше и огромна частна клиника, където се правеха трансплантации. Ако нещо не можеше да се свърши на местна почва, операциите се извършваха в Китай, Израел, Швейцария или Щатите. Все някъде, където имаше специалисти на достатъчно високо ниво, за да извършат манипулацията и нещастникът да оживее.

Доктор Йонг минаваше по коридорите на невероятно красивата си и модерна клиника и не можеше да изтрие от съзнанието си образа на Дак Хо. Той не изпитваше никакво съмнение, че хората на Дак Хо, щяха да го премахнат и въпреки това нещо странно го караше да мисли, че Дак Хо не беше чак толкова лош.

- Най-вероятно просто е изпълнявал дълга си, както всички ние - каза на себе си доктор Йонг. - Дано да е отишъл на по-добро място.

Той беше професор по хирургия, специализирал в Щатите и Канада, прекарал много практики в Израел и Швейцария. Беше един от най-добрите хирурзи, в чийто ръце човек можеше да попадне.

Доктор Йонг дори си спомни някои случаи на колеги, които бяха станали жертва на депресивни и суицидни мисли, защото малко бяха професионалистите, които бяха способни да издържат на подобно ниво на работа.

В клиниката можеше да се чуе падането и на карфица. Но доктор Йонг беше наясно, че цялата тази работа едва ли щеше да приключи просто така - винаги имаше вероятност историята да имаше продължение.

Гангстерите го бяха предупредили да пази пълна дискретност - дори с цената на собствения си живот. Нямаше нужда да се взира в каменните им лица, за да бъдеше сигурен колко сериозни бяха те. Именно този случай сякаш преобърна живота на доктор Йонг - той не можеше да яде и спи. А образът на Дак Хо беше в съзнанието му. Доктор Йонг не беше платил дълга си - не защото не беше положил всички възможни усилия за спасяването на нещастника, а защото такъв беше законът на кармата - а доктор Йонг не беше Древен и не беше посветен в Китайското Дао.

По някое време с него се свърза и самия Чунг Хе, но не директно, а чрез посредници - ветеринарният доктор Сунг Хо беше свръзката. Членовете на лекарското съсловие - особено някои по-изявени от тях - си сътрудничеха, дори и да бяха от съвсем различни области на науката. Например доктор Йонг беше изпращал доста клиенти на доктор Сунг Хо - главно когато техните домашни любимци бяха на умиране. Но истинската цел на сътрудничеството помежду им беше не толкова науката, а черния пазар на органи. Да, Сунг Хо беше виртуоз именно в осъществяването на цялата логистика и намирането на подходящи органи. Беше доста странна симбиоза, но вършеха отлична работа.

Когато Чунг Хе - който изглеждаше самата доброта - отиде при доктор Сунг Хо, той разбра, че имаше работа с някой, който идваше при него съвсем не случайно. Докторът беше образец за дискретност, но Чунг Хе също беше професионалист.

Езотеричната тайна трябваше да бъде запазена, защото дори и докторът осъзнаваше твърде добре, че имаше нещо особено в органа, който получи от самия Чунг Хе. Чунг Хе беше пристигнал в огромния мегаполис напълно сам - за да не събужда излишни подозрения, пък и да си припомни доброто старо време, когато можеше да се почувства наистина полезен.

Доктор Сунг Хо прие стъкленицата, пълна с физиологичен разтвор внимателно - той знаеше как да цени живота и всичко свързано с него.

- Благодаря Ви много - каза той. - Сигурен съм, че това сърце ще забие отново в нечии други гърди. И ще бъде причината да има още живот за някой друг.

Чунг Хе беше забелязал, че в мегаполиса нищо не се беше променило кой знае колко. Същата футуристичност и същата липса на духовност. Може би това беше една от причините той да се заеме с онова, за което го беше помолил самия Чин Хае.

Чин Хае осъзнаваше, че по-нататъшното оставане в селото беше определено опасно - можеше и да се случи нещо непредвидено. И все пак Древните можеше и да го потърсят - да, този вариант не беше за пренебрегване. Чин Хае също подозираше, че това беше напълно възможно. Но приятелите трябваше да се разделят и всеки да тръгне по собствения си път.

» следваща част...

© Атанас Маринов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??