Странната игра на светлината. Странната игра на болката. Странната въртележка на живота. Доктор Сунг Хо беше прехвърли органите в специална стъкленица и да може да го препрати на самия доктор Йонг. Трябваше да се пипа внимателно, защото Чунг Хе не му беше споделил откъде се беше сдобил с органите, но Сунг Хо се досещаше откъде го беше взел. Все пак старите приятели не се забравяха, а услугите винаги бяха връщани. Странното беше, че случайни неща нямаше, нито пък имаше някаква форма на случайни събития. Просто различното ниво на съзнание на хората им позволяваше да виждат различна по вид реалност и да я контролират в различен размер.
Двата подземни етажа от клиниката на доктор Сунг Хо бяха отлично оборудвани и снабдени с най-модерното и качествено медицинско оборудване - на първия етаж той извършваше манипулацията с органи на домашни любимци - имаше случаи на присадени сърца и други органи. На втория подземен етаж имаше специално малко хранилище за труповете, които неизменно пристигаха по различни канали и той трябваше все някъде да ги слага. Този малък почти сюрреалистичен свят, добре уредената реалност на брилянтният ветеринар беше нещо интересно и трудно за разбиране. Но Чунг Хе, който беше прекарал толкова дълго време в пълно уединение можеше да го разбере и да вникне в душата му. В този бизнес, в този живот нямаше място за страдание, за съпричастност - имаше само едно. Жестока конкуренция и луда надпревара. Дори доктор Сунг Хо беше плащал на сътрудници, които да премахват някои негови колеги, които нарушаваха разбиранията му за морал и се опитваха да му отнемат частица от и без това много специфичния пазар.
Чунг Хе разбираше, че понякога пълната изолация беше почти единственият начин да се оцелее в тази крайно враждебна среда, която само търсеше и най-малкия момент на невнимание, за да те накаже.
Доктор Сунг Хо разполагаше с много хора, които можеха да му донесат нещо полезно, но понякога се налагаше да разчита на подобни случаи - като този при който Чунг Хе му беше донесъл тези.
Съдбата на някои от тях беше да бъдат успешно присадени и в действителност те успяваха да вдъхнат живот на някои нещастници. Трудно беше да се оцени животът - той можеше да бъде точно оценен само при неговата липса. Само пълното страдание на живота даваше някакъв смисъл за съществуване. Някъде дълбоко в себе си доктор Сунг Хо беше осъзнал тази жестока истина.
Чунг Хе беше помолен да остане за малко, докато доктор Сунг Хо приключеше и след това плати на стареца. Начинът, по който беше осъществена транзакцията беше действително доста интересен.
- Понякога страданието е непоносимо, нали, докторе? - попита го Чунг Хе. - И някои избират лесния път.
Доктор Сунг Хо се изненада от отправения към него въпрос и кимна едва забележимо. Да, Чунг Хе сякаш можеше да чете мислите през черепа му.
- Тук е едновременно Ада и последното място, където се дава някаква надежда на нещастниците - каза доктор Сунг Хо. - На онези, които са загубили всичко. Абсолютно всичко.
Чунг Хе получи парите, които бяха почти два милиона - транзакцията се осъществяваше в криптовалута, която благодарение на определени техники за защита, беше на практика непроследима.
Малко по малко Чунг Хе реши да му каже малко повече:
- Аз бях Древен на времето.
Доктор Сунг Хо трепна. И не каза нищо.
- Лекарите са като свещениците. Винаги пазят споделените тайни. Дори и онези, които правят подобни манипулации като мен - отговори той.
- Знаете ли, светът не се е променил изобщо за последните десет години? - каза Чунг Хе. - Постоянната борба за оцеляване. Постоянната надпревара със смъртта.
Доктор Сунг Хо кимна отново.
Двамата си стиснаха ръцете и се разделиха.
Доктор Сунг Хо беше прагматик и беше доведен с вързани очи и със специални тапи в ушите до клиниката на Сунг Хо - беше решил, че тези мерки за сигурност не бяха излишни - въпреки че най-вероятно изпратените органи идваха от приятел.
Чунг Хе реши да си ходи, но преди да го направи по някакви неведоми пътища усети, че в съзнанието на доктор Сунг Хо се въртеше името на доктор Йонг.
Явно той беше крайният клиент и явно органите бяха предназначени за някой специално. Доколкото самият той си спомняше, гангстерите често прибягваха до услугите на подобни лекари, особено когато животът им беше поставен в опасност. Това гарантираше освен по-голямата дискретност и самата манипулация - те можеха да разчитат, че по всяко време на деня и нощта можеше да намерят някого на разположение, който действително да прескочи бюрократични процедури по приемът на пациента и да повиши шансовете му да оцелее.
На връщане Чунг Хе беше придружен от хората на самия Сунг Хо, които го оставиха на произволно място в мегаполиса. Сега Чунг Хе трябваше да изтегли средствата, но подозираше, че не беше невъзможно по петите му да бъде пусната опашка. Беше много странно, но Чунг Хе не беше порастнал за един ден и още помнеше твърде добре методите, които мафията използваше, за да реши дадена задача.
Бяха го оставили в един от крайните квартали на мегаполиса - някъде из Гангдонггу около реката. Градът спеше. А Чунг Хе се запита дали беше разумно да остане тук - дори за малко, но беше принуден да кешира, тъй като това можеше да му бъде последният шанс да направи това.
В банките се приемаха криптовалутни операции, но по принцип трябваше да се вземе предвид един фактор - анонимността. Някои от банките все още имаха твърде тесни връзки с корейската мафия и Чунг Хе можеше да бъде поставен в капан. Пък и като цяло не беше изключено според мнението на самия Чунг Хе малко по-късно доктор Сунг Хо да се опиташе да прибере двата милиона - ако знаеше, че той щеше да спечели от цялата сделка поне един милион долара, а доктор Йонг може би поне няколко не би имал подобни подозрения и все пак предпазливостта не беше излишна. Той държеше да бъде нащрек - беше бивш Древен и бивш сътрудник на Сео Юн - два много солидни аргумента да бъдеше премахнат.
© Атанас Маринов Всички права запазени