Когато цял живот си живял в кошмар и онова, което знаеш e, че ежедневното ти оцеляване е основната ти цел, съзнанието ти придобива нагласа на неопределена безформеност. Джиро беше там да служи и на изпълни поръчката на Бокузо, но Инг Юе също знаеше добре какво се случваше - той в крайна сметка отговаряше за множеството квантови сценарии и беше на много високо ниво в мегакорпорацията. Джиро беше сам през целия си път - беше толкова сам, но въпреки всичко беше оцелял. Когато едно от основните ти умения е да убиваш, осъзнаваш, че всичко, което трябва да направиш е просто да изпълниш дълга си. Джиро беше стигнал твърде далеч - път назад не можеше да има. Страданието имаше смисъл, тъй като Инг Юе явно имаше специални планове за него самия. Да, бяха премахнали и Дак Хо - сега оставаше да видят какво предстоеше - Сео Юн беше премахнат по начин, който беше толкова умел, че Ян Вандерс би изразил искреното си възхищение - Лейди Смърт оползотворяваше наученото във военните бази в Гуам. Тя наистина сееше смърт, където и да отидеше. Джааку беше инструктиран какво да прави по-нататък - имаше още твърде много работа за вършене и Лейди Смърт не разполагаше с по-добър сътрудник от него.

Сео Юн беше направил невероятен опит да се свърже с Ян Вандерс, но холандецът остана верен на Джиро и на Ши. И двамата бяха мъже на място - твърде странни, но излъчващи невероятна и особена сила.

Лейди Смърт беше оцеляла - още когато по улиците на Кабукичо бушуваше война за надмощие. Беше минала през какво ли не - както Хироюки. Сирачето, което оцелява. Момичето на Тодака.

Но в крайна сметка бяха минали много години и всичко се променяше. В душата си Бокузо усещаше силното желание на Лейди Смърт да доминира и да обедини всички фамилии - да, тя беше постигнала това, но все още се нуждаеше от формалното одобрение на Тодака или на самия него.

Време беше Бокузо да пусне и другата част от плана си - най-вероятно Джиро не беше осъществил връзка с него от съображения за сигурност - а това само говореше в полза на съмненията за вербовка от страна на Инг Юе.

Самият Джиро също можеше да направи опит за манипулация на времевите линии в квантовия сценарии - Бокузо отлично знаеше това.

- Смъртта на Йоширо няма да бъде напразна - каза Бокузо.

Двойникът щеше да бъде погребан с всички почести - макар само от верни хора на Бокузо, на които беше заявено, че погребваха истинския Бокузо.

Беше странно - не всеки ден се случваше подобно нещо. Още навремето, когато мнозина се опитваха да се издигнат до високите етажи на Якудза, ясно се виждаше странността на техните мотиви. Никой не искаше просто пари и власт, а изключителното право на незабележимост и съвършена мимикрия, която променяше всичко.

Големите босове от Якудза имаха правото да променят правилата на играта, имаха правото да правят много неща, свързани с живота на техните сътрудници - въобще имаха огромни правомощия.

Лейди Смърт имаше реалния потенциал за оябун, но Бокузо знаеше, че вълната от насилие нямаше да спре с неговата кончина или пък тази на Тодака.

Йоширо Кобаяши беше син на беден фермер - преди да беше издигнат от самия Бокузо заради невероятната прилика с неговия външен вид. Като цяло работата на двойника беше да свършва определени задачи от името на шефа си, а Джиро беше задача от първостепенно значение.

Бокузо извика друг сътрудник на име Йоме:

- Виж, напълно възможно е Джиро да бъде вербуван. Дочух, че е премахнал хора на Лейди Смърт, което е нещо положително, но това означава, че ако стане прекалено самостоятелен, ще бъде заплаха за нас. Трябва да го проследиш и да го премахнеш и най-важното - да провериш дали е изпълнил дълга си - каза Бокузо.

Подобна практика на замитане на следите се срещаше твърде често в средите на мафията - понякога имаше цяла серия от убийства, които само прикриваха следите на извършителя - тоест на Бокузо.

- Имате ли предпочитания как да бъде премахнат? - запита Йоме, който беше невероятно безмилостен и брутален.

- Най-важното е да не му се дава възможност да изгради собствена мрежа от сътрудници. Няма да се учудя, ако Инг Юе му е обещал нещо голямо и достатъчно сериозно, за да го превърне във важна част от мегакорпорацията - каза Бокузо.

Колкото до Джиро - е, никой не беше незаменим - дори и той. В крайна сметка сътрудниците бяха за това - да бъдат премахвани. Брутално и методично.

Бокузо беше запомнил един от уроците на Яшимара, който приживе му беше казал:

- Никога не проявявай милост. Защото тази на пръв поглед благородна милост ще се обърне срещу теб. Живеем в измислен свят, в който всеки сам определя собствената си реалност, както и това дали да бъде жив или мъртъв.

В крайна сметка Бокузо отдавна беше осъзнал, че това беше точно така. Времето минаваше, а Тодака продължаваше да поддържа пълната си изолация от останалите - сякаш живееше в своя собствена реалност и трябваше да оцелява по собствен начин.

Преразпределянето на територии в Токио отдавна беше приключило и това само беше ясен знак за началото на един неумолим и неизбежен разпад, който можеше да продължи неизвестен период от време.

Бокузо разчиташе и на действията на Хироши - неговият втори мощен коз в борбата му срещу Лейди Смърт - Хироши щеше да направи нещо нечувано - да внесе раздор в редиците на собствения й клан и да се опиташе да я дискредитира. Това щеше да помогне на Бокузо да овладее ситуацията много по-лесно.

Да, Инг Юе най-вероятно имаше планове за самия Джиро и щеше да направи всичко възможно да го има на своя страна - Бокузо отдавна беше овладял изкуството на оцеляването и знаеше отлично за какво ставаше въпрос.

Сътрудниците на мегакорпорацията също бяха добре обучени в Китайското Дао. Бокузо знаеше, че всичко тепърва започваше.