11 мин за четене
Сам проследи с поглед Елизабет. Не разбираше защо продължаваше да не е доволна, след като беше получила работата. Всъщност всичко щеше да се нареди добре, ако Чарли не се беше набъркал.
– Нужно ли беше да се месиш? – обърна се към мошеника, който продължаваше да го гледа ухилен и с интерес.
– Ти сам си си виновен, че си изгубил форма. – заяви му Флетчър и тръгна обратно към масата им. – „Най-опасният човек в Хайрани“ – разкрит от девойче, което дори не разбира езика. Вярно, доста наблюдателно девойче, но пак – срам и позор!
Сам не знаеше дали да се дразни на Чарли, или да е горд от Елизабет. Наистина беше разбрала, че е обещал нещо, за да я вземат на работа и наистина го беше хванала, че не й казва цялата истина, но нали се беше справил? Всички бяха доволни накрая и въпреки всичко някак си пак беше объркал нещо. Отново. Как се случваше това? И по-важното, защо се случваше все с неща, свързани с нея? Не, сигурно беше съвпадение. Случваха се случайности. При тази мисъл вниманието му се в ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация