– Сега? – повтори Лизи като на сън.
Бе обвила ръце около врата му. Пръстите й си играеха с косата на тила му. Макар първоначално да й се стори странно да го целува, когато лицето му бе скрито с тъмата от сънищата, а пък тялото му я притискаше, устните му успяха да я замаят.
Сам продължи да слиза с целувки надолу по шията й, а тихите й въздишки ограбваха и малкото воля, която му оставаше. До толкова, че се усети, че дърпа деколтето й миг преди да го разпори.
– Трябва да спрем. – каза й и опря чело в нейното с идеята поне за малко да отдели устни от нея: – Не мога да те взема в мръсна уличка.
Да спрат? Луд ли беше? Не можеше да подклажда пожари в нея с устни и просто така да спре. Тя се изви, мъчейки се да усети повече от него. Потърка нос в неговия и на свой ред леко засмука долната му устна. Сам изръмжа ниско. Лизи усети вибрацията в собствените си гърди и пулсът й се ускори дори повече. И въпреки това той продължи да стои така – с една ръка на тила й, другата на стената и затворени оч ...