Мокрото усещане бавно достигна до Елизабет. С притеснение се зачуди кога отново е припаднала и какво, нечистите да го вземат, беше това. Не беше неприятно, но после в съзнанието й се загнезди картината как някоя мора я облизва, преди да я разкъса. Бе забелязала, че обичат кръвта на вкус, а тя имаше рана на челото. Напрегнато започна да си нарежда да се размърда, да отвори очи, да се свести и колкото по-дълго не успяваше, толкова повече страхът се вливаше в тялото й.
Събуди се и без да разбира нито къде е, нито какво се случва, понечи да грабне ръката, която бе до лицето й, но вместо това просъска от болка. Нещо я беше сграбчило и я обездвижваше, затова тя замаяно изтегли кръвта, попила в ръкава й, и оформи малко острие, което проряза въздуха до лицето й.
– Елизабет, аз съм – Сам. – побърза да й каже, виждайки страха в погледа й. – Вкъщи сме, амара. В безопасност си.
Тя застина за момент, без да сваля острието, а единственият шум в стаята бе тежкото й дишане. Тогава сънят най-накрая я о ...