Помогни ми!-молеха те очите ми, а мъглата скриваше твоя поглед.
Помогни ми!-молеха устните...Вятърът отвяваше думите и тревожно издигаше своя вой.Преливаше го в плача на бурята и аз усещах как студът обгръща тялото ми.
Помогни ми!-молеше душата ми и искаше да се вкопчи в теб.Но ти си тръгна.И аз усетих как умирам.
Косите ми побеляха от снежните ласки.Устните се сгърчиха безмълвни.Изтръпнаха ръцете ми, вдървиха се краката - от студа.На лицето замръзна сълза.Последната топла капка в мен се превърна в кристалчета от лед.
А бях пожелала любовта!За теб!За себе си!Тя се роди и живя в нашите сърца.Осмисляше дните.Омагьосваше нощите.Вярвах на себе си, защото имах теб.Бях добра и прощаваща.Исках целия свят и раздавах себе си до край.Обичах птиците, хората, слънцето.Вървях, не, бягах напред в живота - боса,рошава, усмихната.Стъпвах върху жаравата на трудностите, без да усещам болка, защото знаех, че ти си наблизо.Твоята ръка винаги поемаше моята и така, вкопчена в пръстите ти, аз бях силна.Толко ...