НЕДОСТИГЪТ

       Някой повика на портата. Беше съседът.

       -  Извинявай за безпокойството, но съм на голям зор.

       -  Казвай. Какво има? - поканих го да влезе.

     - Голямо тегло, братко. Закъсах яко за пари - каза той, докато сядаше.                

      - Студентката ми се разболя и пръснахме парите по доктори. Дошъл съм да те помоля да ми заемеш, колкото можеш, умираме от глад.

       - Много не мога да ти дам, че и аз, знаеш, трудно живея, но все ще закърпим положението за някой ден.

       - Ох, жив и здрав да си, спасяваш ме. Вече трима от роднините ми отказаха да помогнат. Какво ще се прави без пари - не знам...

       -  Ще се работи, какво друго - отвръщам.

       -  Там е проблемът, че няма работа. Всеки ден търся с нещо да се хвана и няма.

       -  Ще намериш, не се тревожи. Който търси, намира.

       -  Не съм доволен от живота си, комшо.

       -  Че кой е доволен? Все пак и в недоимъка има нещо хубаво. Погледни го от тази му страна.

       - Че какво му е хубавото? - изненадва се от думите ми съседът.

       - Всички сме гости на тази земя. И на всекиго все нещо не му достига. Това е хубавото на живота. Такъв е Божият план. Това, което не ни достига, е подтик в живота ни. Недоволството е необходимо в човешкия живот, както и в цялата природа. То поражда желанието за движение и промяна, осмисля времето ни - казвам аз и му давам парите.

Лицето му засиява. Той отвръща:

       -  Благодаря ти. Спасяваш ме. Ще се постарая, колкото може по-бързо да ти ги върна.

       -  Не се притеснявай. Когато можеш. Я се погледни сега в огледалото. Не си толкова недоволен, нали?

       Съседът се поглежда, усмихва се и казва:

       - Наистина е така. Това е друг човек, отчаяният го няма.

       Пожелавам му успех и го изпращам. Така и аз, след случилото се

премахнах един недостиг в себе си - недостигът да направя нещо добро в отлитащия летен ден.