Забелязах го отдалече. Това ми даде възможност да натисна спирачката достатъчно рано, за да закова колата на прилично разстояние от него. Като всеки начинаещ стопаджия, беше избрал възможно най-неудобното място за спиране. Дълъг, прав участък със сериозен наклон надолу, на който всеки нормален шофьор, с различна от руските марки кола, би набрал сериозна скорост.
Аз обаче, напук на здравата логика, реших да го кача. Освен че ме трогна примиренческият жест, с който вдигна палеца си, прозрях и нещо съвсем прозаично и чисто егоистично в мотивите за благородната ми постъпка. Оставаха поне два часа път до крайната дестинация и предположих, че непринуден разговор с напълно непознат е нещото, от което се нуждаех в момента.
Като представител на компания за разпространение в търговската мрежа на стоки за бита пътувах поне три дни в седмицата. Напоследък взех да осъзнавам, че съм придобил болезнена необходимост от водене на обикновен разговор, с нормален жив човек, стоящ в колата на седалката до ...