Елица трепна, когато ръката на съпруга ù се плъзна около талията ù. Тя усети как мускулите ù се напрягат, но не помръдна. Очакваше, че той ще се осъзнае и ще махне мазната си длан. Нищо такова не се случи. Вместо това, той я придърпа внимателно към себе си и започна да я търка по гърба.
– Не ме докосвай, Павеле!
– Какво ти става, скъпа? – попита невинно той и на лицето му цъфна една от онези изкуствени усмивки, които Елица много мразеше.
– Много добре знаеш какво става. Не искам да те виждам повече – изсъска тихичко тя и се дръпна встрани.
– Хайде стига, миличка. Не се дръж така с мен. Нищо особено не се е случило.
– Нищо особено! Ти крадеш парите на баща ми, проиграваш ги на покер и се напиваш всяка вечер. Това нищо ли е?
– Не съм съвършен, но пък никога не изневерявам на прекрасната си съпруга – отговори с мазен глас той.
Елица изсумтя и се загледа в хоризонта. Двамата стояха на покрива на десететажната жилищна сграда, в която се намираше апартаментът им. Имаха навика често да идват ...