Днес учителите от столичната езикова гимназия отиваха на тиймбилдинг в една от вилите на Цигов Чарк. В този красив пролетен ден се носеше аромат на трева и маргаритки. Самата вила се намираше на една поляна, нависоко в планината. Около нея беше пълно с високи иглолистни дървета.
Всички се настаниха по стаите и седнаха да ядат. След богатия обяд отидоха на разходка в гората, а после ловяха риба от близкото езерце и играха отборни игри на поляната. След вечерята се насъбраха около огъня, който бяха запалили и започнаха да си разказват истории от миналото, и да пият. Всички бяха там, с изключение на Владимир Христов – учителят по История. Той не говореше много с колегите си. Вършеше добре работата си и учениците го уважаваха, но извън това той беше един затворен в себе си човек. Разбира се, беше доста интелигентен, и понякога колегите му се допитваха до него по определени въпроси, но комуникацията му с тях достигаше само дотам.
Той беше около четиресет годишен с тъмна коса и пъстри очи. Б ...