Вървеше между пъстрата навалица. Виждаше мъжките погледи–змии около себе си. Презрително вдигна глава по-високо и изпъна рамене. Не ги усещаше. Никой от тях не знаеше какво крие душата й. Отвращение, презрение и погнуса. Още една поръчка, последна. После ще замине далече на тих малък остров. Където няма мъже, или всички са стари, грозни и импотентни. Усмихна се. Майка водеше малко дете за ръка. С розови ръкавички и пухкава шапка, прекрасно слънчево цвете. Докато не попадне в жестокия свят на мъжете. Тръсна червени къдрици. Последна поръчка.
Харесваше своята работа. Особено финалните акорди на поръчките. Всеки един от мъртъвците заслужаваше каквото получаваше. „Умират по най-сладкия начин”. Нали това искат? Нещо сладко и чуждо. Е, получават го. С промоция- билет за другия свят.
Проучваше всеки клиент внимателно. Кой е, какъв е, защо трябва да отлети. Нямаше невинен от списъка. Чувстваше се Арахангел Михаил в рокля, а усещането беше великолепно. Наказваш лошите, измиваш ръцете си и излиз ...