Днешният ден определено бе от най-щастливите му през годината. И през нощта седна да споделя с белия лист.
През деня му се обади една млада двойка, която го покани същата вечер да си възобновят приятелството. Бяха се запознали случайно и техните взаимоотношения доведоха до това, че от няколко години им откриваше тайнството на истинския суинг. Не онзи от популярните канали, а от уроците на Сакура. Младата жена много приличаше на японката със своята черна коса и нежна фигура. Почти по същия начин се държеше, изпитвайки наслада от своя партньор или от него самия. Постепенно ù показа какви тайни има нейното тяло и как да призовава мъжа, за да се потапят в тази наслада. В края на всяко тяхно изживяване нейният приятел споделяше, че става по-опитна и умела. Не бе изморен и се съгласи да се видят същата вечер след работа.
Но най-важното за него бе, че съдбата бе благосклонна към него и му позволи да заличи последствията от неволно извършена глупост. Не знаеше дали бе успял. Бъдещето щеше да покаже. Но вътрешно се закле пред себе си занапред много да внимава пред хора, които не го познаваха.
Всичко започна преди една-две седмици. От един вечерен разговор случайно научи, че бе танцувала народни танци преди време. Вече е спряла с участието си в състава. Наученото я направи още по-близка до него. Той самият бе излизал като дете, но всичко бе свършило в четвърти клас. Понякога изваждаше снимките си от представленията. Помнеше детското напрежение, когато се построяваха зад страничната завеса и очакваха да обявят техния номер. Тогава сцените му се виждаха толкова големи. Обичайно бе техният клас да са финалисти в художествената самодейност и имаше снимки от читалищни зали и от залата на тогавашния партиен дом, от сцените на Народния театър и зала „България”.
Всичките тези спомени след разговора им нахлуха в главата му и постепенно започна да си избистря една идея. Всяка година различни големи читалища в страната обявяваха конкурси за литературни произведения на различна тематика. Замечта си следващата година да участвува с разказ от нейно име за вълнението на девойка, видяла се за първи път в огледалото в красивата българска носия. С богатите шевици, нанизи от пендари, красивия колан. Знаеше, че в това облекло обликът на човек коренно се променя. Искаше да опише чувствата ù от първата поява на сцена пред познати и непознати хора. От отдаването на танца и след неговия край да застанеш в поклон пред ентусиазираната публика със задъхана гръд. И без да помисли, спонтанно ù написа:
- Искам да напиша нещо и само ти можеш да ми помогнеш да го сторя. Ако искаш, може да изпием заедно по едно кафе и да ти обясня за какво става въпрос.
Изпрати го, без да се замисли за нищо. Кой е той и как изглежда в нейните очи. Дали написаното може да се тълкува превратно, или не. Особено в очите на млада жена, която само да пожелае, може да притежава незабавно всеки истински мъж. Дори вече си избра и момента на разговора. В близките дни бе коледната фирмена вечеря и по време на някой блус щеше да сподели с нея своята идея.
Но още на следващия ден започнаха да се случват непонятни неща. Топлата усмивка изчезна. Очите се превърнаха в късчета лед. Шегите спряха и той усети, че започна да го избягва. По-рано неведнъж идваше и предлагаше да му помогне с каквото може. Понякога той приемаше, по-често отказваше, за да ù пести силите, но от този неин жест натрупаната умора изчезваше. Понякога в кафето с приятелката си мило се шегуваха с неговата слабост към судоку. А сега внезапно бе зейнала пропаст, страшна в своето гробно бездъние.
Той не разбираше какво се бе случило. Беше все така естествен в поведението си. Продължаваше да мисли с какво да помогне на останалите и да им облекчи деня, колкото можеше. Но започна да губи наслада от живота. Вътрешно чувстваше, че с нещо неволно е наскърбил човек, на когото много държеше и често си споделяше. И в когото, необяснимо защо, още от първата им среща имаше огромно доверие. Разбираше в сърцето си, че по някаква причина тя е започнала да мисли лошо за него, че е паднал много ниско в нейните очи. Дори в ресторанта два пъти предпочете да запалва нарочно цигара и категорично отказа да танцуват. Може да е имала и друга причина, но му се струваше, че това е появилата се пропаст между тях. Иначе защо предпочита да скучае, пушейки цигара след цигара и да очаква някой вече добре пийнал колега да преодолее своята задръжка и да я покани. Нея, най-красивата във фирмата.
Започна непрекъснато да анализира какво е направил. Ден по ден, час по час, дума по дума. Търсеше дали някой не е направил някаква интрига между тях и я е засегнал. Докато днес сутринта, пътувайки към работата си, внезапно проумя причината. Погледна с нейните очи към себе си и на писмото. Разбра, че е приела думите му, като начин да създава някакви интимни отношения. Стана му противно, че през тези всичките дни той е изглеждал в нейните очи като типичен бай Ганьо. Тя не знаеше, че отдавна обича една слънчева душа, в която слънчевите лъчи бродеха сред звезди. Че всеки ден си спомняше вечерите, когато танцуваха салса, без да чувства умора. Или когато ù поднасяше звездно капучино. Че толкова много неща за това слънце вече се бяха появили в книгата му. Тя нямаше откъде да знае, че водеше по-пълноценен живот от много млади хора и от вълшебните мигове черпи своята жизненост. Въпреки че това е известно на всеки медик.
От тази догадка главата му пламна, сърцето му се сгърчи. Почувства нужда от свеж въздух. Слезе от тролея и извървя последните една-две спирки пеша. Разполагаше с достатъчно време до началото на работния ден.
Снегът скърцаше под обувките му. Хората го задминаваха, а той правеше все по-бавни крачки, отлагайки минутата, когато отново ще се изправи пред двете заслужени късчета лед. Стигна последния подлез и спря. Докато се колебаеше дали да слезе надолу или още малко да се поразходи към болницата, видя една старица с тежичка чанта в едната ръка и малко детенце до нея. Навярно искаха да отпътуват към центъра, но старата жена се страхуваше да не се подхлъзне по стъпалата и повлече детето след себе си. Отиде при тях и взе чантата. Старицата го погледна с облекчение и хвана със свободната си ръка перилата. Бавничко преминаха през подлеза. На другата страна се разделиха с обичайните пожелания за настъпващата Нова година.
Със свито сърце прекосяваше паркинга пред фирмата, когато му се стори да чува един глас. Гласът на жената, която му бе предрекла колко живота ще има.
- Просто ù обясни всичко. Кажи ù защо си го поискал. Тя ще те разбере, момче! – тъй го бе наричала баба Ванга по време на срещата им. – Истината е важна, но тя често е скрита. Ще видиш, че сърцето ù ще разбере твоето. И ще се случи всичко, което трябва.
Така и направи. В края на краищата нямаше какво повече да губи. А и мъжете не бягат, това вършат мършите. Наистина този ден съдбата бе благосклонна към него. След малко повече от час двамата останаха сами.
- Искам да ти кажа нещо за пет минути. Моля те да ме изслушаш.
Тя се спря и го погледна внимателно.
- Ще ти обясня защо написах онези редове. – припряно заговори той в страха си да не го прекъсне някой минаващ клиент. - Знаеш ли, всяка година най-големите читалища в страната обявяват различни конкурси. И никой не е писал за вълненията на момиче, което за първи път облича красивите ни носии и стъпва на сцената. Искам тази година да участвувам с разказ за това. Само ти може да ми помогнеш. Разбираш ли?
Сърцето му почувства, че ледените очи изчезнаха. В този момент един клиент го помоли за помощ. Когато се върна при нея, тя се усмихваше по познатия скъп начин. Вътрешно почувства, че го е разбрала.
- Аз едва ли мога да ти помогна. Ти ме заставяш да си спомням за отдавна отминали неща. Едва ли ще успея да го направя.
- Моля те, само един разговор. Ще ти задам няколко въпроса и това е всичко. Както пожелаеш, ми отговори. Каквото поискаш, ми кажи. Всичко това не мога от друг човек го да разбера. Самият съм излизал на сцена, но бях много малък. Друго е младо момиче да го изживяло. Не е същото. Различно е от онова, което съм изпитвал. Искам да напиша този разказ, а не мога да измислям. Знаеш, че пиша само изживени неща. Затова те моля. Ти си го изживяла.
- Не, не мога. Повярвай ми. Но зная, че имаш фантазия и ще съумееш да си го представиш. – продължаваше топло да го наблюдава тя.
Той престана да настоява. Разбираше, че желанието да напише този разказ се е превърнало само в несбъдната мечта.
Денят им продължи така, като че ли нищо не се бе случило през последните дни. Отново си разговаряха нормално. Тя се усмихваше по старому. Само някъде в дъното на неговата душа се затаи болка, че го бяха приели не за такъв, какъвто бе в сърцето си. Че на него са погледнали, като на човешка отрепка. Не се сърдеше. Знаеше, че понякога е странен в очите на останалите. Особено когато извади празно листче от джоба си. Сам си бе виновен, че е спонтанен и унесен в своето писане.
Същата вечер поканилото го семейство с нищо не почувстваха, че този ден е особено щастлив за него. А познатата му прие всичко, правено от него, за бликнала жажда по нейната женственост. Но не бе така. Разделиха се като стари приятели и се уговориха да се видят отново през неговите два почивни дни.
Прибирайки се в къщи, той отново и отново благодареше мислено на баба Ванга за нейния съвет. Същата нощ усещането, че бездънната пропаст между нея и него бе изчезнала, постепенно се прероди в желание да сподели с листа за един ненаписан разказ.
© Вили Тодоров Всички права запазени