Ставам сутринта от дълго, протяжно и нахално звънене. Няколко крачки ме делят от убийство. Представям си как отварям вратата, хващам нещото, кацнало на звънеца и му извивам така главата, че след това, освен на жираф, на нищо друго няма да прилича.
Отварям и, как да ви кажа, тук определението бесен е като пресечено мляко, добавете няколко люти чушки и уасаби и ще добиете представа.
Та отварям, а насреща ми абсолютно куку, чикирики и ненормалник. И аз, понеже не съм от най-въздържаните хора, не се стръпявам и му казвам:
- Ей, ненормалник!
А той ми се усмихва благо, все едно съм му подарил чифт вълнени ръкавици и ми казва:
- Здравей, аз съм ненормалник. Може ли да вляза увас?
- Пич, как да ти кажа, ненормално е да каня някакъв си ненормалник в къщи.
- Че какво му е ненормалното, напълно си е нормално да поканиш някого, който стои пред врата ти, в дома си. – упорства той.
- То е нормално, ако е нормален човекът, а теб, като те гледам, си абсолютно ненормален, а и си призна.
- Че ти да не б ...