НЕОБИЧАЕН ПИР

   Пролетното слънце беше нагряло гърба ми. Върху десетметровия навес се препичах като котарак. През бинокъла гледах към пътя, в очакване обяда, ту към румънски бряг. Върбите са потопили косите си в стоманено сиви води на Дунав. По-нататък се виждат залети от пролетното пълноводие сини огледала, начупени от тръстиките. Някакъв кораб плаваше срещу течението. След него оставаше бяла диря от пяна. Прозвуча рев на сирена, а от близките бараки кънтяха гласовете на колегите. Отново се разиграваха карти.

   Някъде в далечината по пътя пълзеше облак от прах. Бинокълът ми засече каруца с чергило. Ето я вече под размахалото клони дърво, близо до навеса. Под чергилото се подаваше лице на мъж с увиснали мустаци. Тялото му се тресеше в такт с каруцата. Една разчорлена женска глава се показваше до тази на циганина. До нея стоеше дете с лице на гардже и очи на диво зверче.

- Пъър-ър. – спряха под дървото. След минута на коня служиха чувал със сено. Жената се наведе към каруцата и извади голям вързоп, той се раздвижи, махайки мънички ръчички на пеленаче. Голямото братче нежно го погали. От торбата до циганката мъжът взе голяма дървена копаня и започва да дроби ситни залъци хляб в нея.

   Гладният ми стомах зарева. Потеклата слюнка се втвърди и заседна като буца. Жената извади големите си гърди на кърмачка и ги размаха над копанята.

   Две сребърни струи се впиха в надробения хляб. Грабнал лъжицата, циганинът разбъркваше хляба с млечните струи. Лицето му блестеше и това го правеше почти красив. До него малкото гардже, черно и опърпано, посягаше към копанята. Бащината десница го възпря от необичайния пир. Само аз, като олимпийски бог и увито в пелени човече, ставахме свидетели на сцената пред нас. То бе оставено да  суче останалото мляко от майчините гърди. Лъжиците на тримата заиграха ритуалния танц на глада. Дъното на копанята лъсна. Най-отдолу остана сребърна локвичка. Две ръце, черни и жилести, грабнаха копанята и я вдигнаха до равнището на мустаците, изцапани от сребърни вади. Последната глътка от бялата течност премина през адамовата ябълка на циганина. Само няколко капки останаха по мустаците му. Палавият му език ги облиза сладко. Пеленачето заспа под празните майчини гърди. По-голямото дете похъркваше на маминия скут. Циганската глава като суяк се надигна и заозърта наоколо. Спокоен, че няма никой, облиза алените зърна на гърдите. Циганката разцъфна от удоволствие. Очичките ù станаха малки, в тях блесна искра на жена, желаеща мъж. В мен запулсира и запрепуска кръвта. Свидетел станах на едно тайнство. Някъде по пътя затрака рамката на полусчупения велосипед. Идваше храната. Циганинът грабна децата си като вързопи и ги замята в каруцата върху сеното, после закопча отворената пазва на жена си. След миг те запрашиха по добруджанските пътища. Да търсят може би ново дърво.