5 мин за четене
Протегнах ръце, леко изтласках тялото си и водата ме пое в хладната си прегръдка, само за миг, колкото да ме предаде в неговата. Близо до мен премина медуза, усетих, че ме е парнала и изпищях, а той ме целуваше и се смееше.
- Твоите целувки са по-парещи от тези на медузата, но не се оплаквам...
Казах му, че искам да плуваме много навътре, винаги когато ме целуваше така, сякаш ме зареждаше с някаква луда енергия, и се хвърлихме сред вълните. Не разбрах кога сме се отдалечили толкова от брега, но изведнъж се усетих страшно изтощена. Изплаших се, а той ми каза просто да се успокоя, да се отпусна по гръб и да затворя очи.
- Страхувам се - прошепнах, зъзнейки. - Брегът остана толкова далече...
- Довери ми се, любов моя - усмихна ми се. - Просто ми се довери.
Да му се доверя! Та аз повече на него се доверявах, отколкото на себе си. Мислите ни преливаха, така, както телата ни, когато се докосвахме. Тялото ми се превръщаше в разтопена чувственост, а той не можеше да се насити да отпива от нея. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация