Шумовете от тракането на тъмничаря ме изтръгнаха от уютната прегръдка на съня. Отворих само леко очи, за да се огледам, без да правя много резки движения, защото не исках той да види, че съм станал. Останалите в клетката с мен правеха същото. Но знаех, че на него тези номера не минаваха. Трябваше да ставаме за сутрешното хранене. Големите му ходила, обути в някакви предпазители, издаваха грозен думтящ звук върху пода. Големият съд, в който носеше храната или по-скоро помията, наричана от него храна, тракаше при всяко негово движение. Скоро тя бе изсипана през отвора на вратата при нас, директно на пода. Всички се изправихме и се засилихме към храната, завирайки лица в нея и започнахме да я поглъщаме с настървение. Гладът определено бе нещо, с което не можехме да свикнем и затова всички тук ядяхме това, което ни даваха без да се оплакваме. След като напълнихме стомасите си, всички се разпръснахме доколкото бе възможно в тясната клетка. Загледах се в малкото прозорче високо на стената. Н ...