12.09.2019 г., 10:19 ч.

 Неочакван завой 2 част 

  Проза » Разкази
835 0 6
Произведение от няколко части « към първа част
7 мин за четене

             Излизам на паркинга и виждам една жена,  близо до моята кола, която се олюля и взе да се свлича на асфалта. Бях на две крачки от нея  и  я хванах преди да тупне на земята. Жената беше пребледняла и  изпадна в несвяст. Отворих задната врата и я сложих полулегнала на седалката. После взех една бутилка вода от жабката и я напръсках. Жената лежеше притихнала и не отваряше очи. Звъннах на 911 и зачаках. Пратиха линейка, но докато дойде жената промърда и отвори очи. Поиска вода. Пак я напръсках и зачакахме. Тя беше на около 70-75години, не мога да определя точно, със стегната в кок коса, с хубави дрехи, слаба, с диамантени обици, стилно облечена. На ръцете и още пръстени с диаманти. Линейката дойде и аз обясних какво е станало. Лекарят записа моят телефон и име. После качиха жената и отпрашиха.
     Еее… ее… бях направил едно добро нещо този ден… можеше да падне зле жената и да си удари лошо главата на асфалта..
        Подкарах към офиса и надух музиката на макс. Новият руски хит, дето пускаха в последно време прогърмя…чьорная пантера, чьорна панамера… Оставих обяда и парите на шефката. Имаше още три часа до края на работния ден. Вече се чувствувах лек като перце, имах настроение за уикенда.
       Стана 17.30, когато ми звънна телефона. Гледам непознат номер. Вдигнах да видя кой е.
-    Здравейте. Стив Конър ли е?
        Чух непознат женски глас.
-    Да. Същият.  
-    Обажда се Мойра Левайн. Аз съм жената, която припадна на паркинга и ме спасихте да не се ударя. Направиха ми спешно изследвания и не останах в клиниката. Искам да Ви благодаря и искам да Ви напиша чек. Ако Ви е удобно, може да минете да си получите чека.
-    Но няма нужда, наистина – отговорих скромно. 
Ееее, готино… чек…
 - Наистина искам да Ви благодаря. Моля да го приемете.
Ееее, няма да се дърпам…
 Тя продължи:
-    Елате в къщата ми на Ломбард стрийт 154.Ще Ви чакам, няма да отнеме повече от четвърт час.
-    Ок, госпожо Левайн.  Ахаа… еврейка значи… 

Настроението още повече ми се подобри. Чек, чек… Стив… ехаа…
                    Погледнах стрелките на часовника, които мързеливо се местеха по точките…
          Стана 17.30 и аз хукнах като вятър към колата. Знаех къде е тази улица, в квартала на богатите. Подкарах  и след двайсет минути бях пред къщата. Мале мила, то дворец беее... Опулих се пред голямата бяла къща. Боже, какво благоденствие струи от всякъде.. .като замък е… Щом наближих портата някой веднага я отвори. Значи я наблюдават нон стоп. Продължих по широка алея. От двете страни на алеята се виждаха палми, цветя, градини. Вече се досещах, тука има налети много пари… Мойра сигурно се къпе в тях… Беше ми неловко, чувствувах се тревожно, не в свои води…Шик… много шикозно… Трябва да стъпвам леко и гъвкаво… като чьорная пантера…
          Спрях и звъннах. Отвори ми една мулатка на около 35-40 години, с прибрани коси, синя униформа, стегната и хубави бели зъби. Усмихна ми се вежливо и ме покани да вляза. И аз влязох смутен като ученик в голям хол. Вратата се отвори и Мойра Левайн се появи. Нямаше време да я проучвам в гугъла що за птица е и затова си мълчах. Мойра беше се съвзела след четирите часа на паркинга. Изглеждаше доста крехка, бяло лице с тънки бръчици, разпусната светло кестенява  коса до раменете, среден ръст и малко отнесен поглед. Очите и бяха сини и леко прозрачни като стъкло. Беше облечена в светла рокля с три четвърти ръкав. Подаде ми малката си съсухрена  ръка с безупречен маникюр :
-    Здравейте, аз съм Мойра Левайн, приятно ми  е да се запозная с Вас.
-    Стивън Конър. Също така и на мен ми е приятно, но не беше необходимо да  ъъ…. - и млъкнах.
-    Напротив, ако не бяхте Вие можеше да счупя някоя кост, а както знаете колко са крехки женските кости или да си нараня главата.  Седнете, моля.
          И аз без да се опъвам повече и да се правя на скромен седнах на канапето, което ми посочи Мойра. 
-    Нещо за пиене?
-    Ами кока – кола.
       Появи се изневиделица прислужничката мулатка и Мойра поръча кока кола за мен и чай с лед и лимон за нея.
                     Мойра извади чековата си книжка и написа нещо. Сложи чека пред мен и аз се вгледах. 20 000 долара…написала е с елегантния си почерк 20 бона за нищо… ехее… та това е заплатата ми за пет месеца… боже… Гледах неодумяващо и с тъпо изражение може би.
          Мойра се засмя :
-    Благодарна съм, че ми помогнахте. В днешно време не се намират отзивчиви хора. Всеки бърза нанякъде, ще те прегази и ще замине…За мен не е проблем да напиша този чек, аз давам доста големи суми за благотворителност, не се притеснявайте…
-    Благодаря Ви.
           Бях наистина смутен и си глътнах граматиката.
        Мулатката донесе напитките и аз отпих голяма глътка кока-кола.
-С какво се занимавате господин Конър?
-Счетоводител съм в една счетоводна къща.
         Мойра ме разглеждаше внимателно. Очите и ме преценяха що за стока съм. Беше ми неудобно и аз да я зяпам, така че гледах в прозореца.
                -  Господин Конър, имам едно предложение за Вас…
Наострих уши и застинах.
                     - В последно време мисля, че счетоводителката ми ме мами, бихте ли работили за мен? Ще работите с нея известно време и ще ревизирате плащанията, които е направила за една година назад. Мисля, че има неправомерно отклонени преводи. Каква заплата ще Ви удовлетвори, господин Конър? - усмихна се Мойра насреща ми.
          Аз бях смаян. Много изненадан от това предложение. Аз не съм  толкова вещ в счетоводството, но все някак щеше да разчопля и видя тези преводи…
           Мойра чакаше, а аз не знаех какво да искам…
      Тя подхвърли:
-    20 000, добра сума ли е? На месец.
      Ехеее…2 0 бона… не съм и сънувал такава заплата… Бях шокиран, щях да падна от стола…
                      -Повече от добра е – казах с твърд тон, трябваше да покажа увереност и ентусиазъм.
                      -Кога може да започнете?
                    - Още в понеделник.
            Мойра се засмя и зъбите и се бялнаха. Сега забелязах, че на устните си има  леко розово червило. 
                  -Конър, вече можем да скъсим дистанцията и да си говорим на ти. Искам да ти имам доверие. Изглеждаш умен млад мъж. И ще ти имам доверие, щом ми се притече на помощ, а аз съм напълно непозната  за теб. Ти си добър човек, усещам го. Аз съм вдовица от доста време, нямам деца, сама съм. Искам да се уповавам на честен човек. Знам , че ще управляваш парите ми добре. Да пием нещо по – силно, какво ще кажеш?
                - Ок, Мойра. Да пием по един скоч.
             Чудех се тези слова, дето изрече Мойра, за мен ли се отнасят?! Стана ми готино, че ме мисли за умен, честен… Надух се като петел и реших да покажа на Мойра за в бъдеще, че не греши…
          Тя изглежда самоуверена, проницателна и опасна… трябва много да внимавам с такава шефка...  хи…хихиии… Гледа ме, сякаш съм под рентген… шики-мики… няма да има… ще трябва да бачкам сериозно, без да зяпам постоянно стрелките на часовника… Да, ще се постарая да не оплескам веднага нещата със счетоводството… За двайсет бона заплата съм готов и на луната да скоча…
             Разпръснах тези мисли, които ме плашеха, щото си знаех, че не съм голям спец… само 5 месеца стаж… нищо не е…и решително погледнах Мойра. Трябваше да изглеждам готин и стабилен.
           Улових жадния и поглед. Освен интерес, забелязах и нещо повече…Пихме скоч, приказвахме си, после още един скоч … Имах чувството, че я познавам от хиляди години…Мойра беше интересна  и опасна жена, водехме лек разговор, беше невероятно ерудирана, разказва ми, че  е правила изложби с картини, говорихме за какво ли не. Аз не съм толкова на „ти“ с изкуството, но попивах всичко казано…надявам се да не съм изглеждал съвсем като тъпак в нейните сини кристални очи…         
             Забравих за купона с Джейн Селтън, за уговорката, за бар Асел, за целия свят. За всичко забравих. Всичко ми излезе от главата. Пиех си питието и ми беше приятно в този лукс, с приглушена светлина, ароматни свещи, прислужничка мулатка, срещу сините очи на Мойра, които ме изпиваха… бях в рая…
               Вечеряхме стриди, хайвер, чудеса… разни други ,после пихме вино, шампанско, после още шампанско, после отлежал кехлибарен френски коняк,  и очите ми се затваряха за сън. Потъвах в блаженство…
         Боже, какъв ден, каква случайност, да не повярва човек, направо влязох в джаза… дето е една дума… животът ми ще се завърти на обратно… правя обратен завой… неочакван завой… и се хиля на тези си мисли…
             Мойра ме придърпа към себе си и ръката и с диамантения пръстен и перфектен маникюр…

 
                  /Следва… … … …./
 

» следваща част...

© T.Т. Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря
  • Бре-бре-бре... Наистина дотук завоите са неочаквани...
    Засега следя с интерес, нататък, ще видим.
    Поздравявам те.
  • Благодаря Харпун (Костадин Шимов) !
  • Изчетох и двете части на един дъх,браво веднага грабва.Чакам следващите с нетърпение.Поздрав.
  • Да, нова работа и нов шеф.
  • Интересно! Ех, момчето си намери господарка!
Предложения
: ??:??