Долорес направи още една крачка в тъмнината. Толкова внимаваше, но нещо изхрущя под крака й. Спря като попарена. Занемя. И тогава той изникна от тъмнината, стрелна се към нея и я сграбчи.
– Да не си мръднала. Чу ли! Няма да ти се размине!
Мъжът я задърпа и със силните си ръце и я затътри към края на гората. Долорес се запъваше, но той и изчатка един шамар. Бузата й пламна. Тя побесня. Беше почти успяла. Само десетина метра я деляха от бензиностанцията.
Господи! Защо стана така? Сега нямаше да се отърве от този як мъжага…няма как…Докато вървеше с него, ръката му я стискаше в желязна захватка. Мъжът бързаше и беше много ядосан. Но и Долорес беше разярена.
Няма какво да губи! В миг се наведе към ръката му и заби зъбите си в нея. Стискаше силно като питбул. Зъбите й потънаха чак до костта. Мъжът изрева от болка и отпусна ръката и. Долорес се отскубна и се завъртя настрани. Мъжът, макар и изненадан се хвърли срещу нея. Събори я. Двамата паднаха на земята, премятаха се, Долорес го изрита по ...