Неочаквана среща
Тичах към баскетболния кош, дриблирайки с топката в ръце. Трябваше да отбележа точка. Само още една ни делеше от победата, а по този начин щях да спечеля овациите на целия клас и най-вече на госпожата по Физкултура, която по начало си беше строга и само така можех да опровергая мнението ù за мен, че не заслужавам по-висока оценка от четворка. Ето – още няколко метра, стрелба и готово! Наслаждавах се на сигурната ми бъдеща победа, гледайки летящата право към коша оранжева топка, но изведнъж тя изчезна от погледа ми. Някой беше скочил високо и я бе уловил във въздуха. В следващия момент чух зад гърба си радостните възгласи на противниковия отбор. Обърнах се с нежелание и тогава видях почти забравеното едро момче от спомените ми с кестенява коса и бистри сини очи, които сега се радваха на победата. Макар и леко прикрит от благодарните прегръдки на съучениците ми, дори и да го виждах отново чак след дългите 7 години, го познах. Сигурна бях, че това е той. Погледът му, досе ...