/ В памет на моите родители /
Разделихме се с гостенките и с татко мълчешком се запътихме към къщи...
- Един ден, може и неделя да е било, - наруши мълчанието той - докараха на Хаинбоаз в нашия отряд десетина зозички, така им викахме тогава на градските момичета, едни такива бледи, слаби, сленце не видели,.. софиянки, гледат големия плакат '' Пътят за университета минава през Хаинбоаз '' и в очите им напират сълзи... да ги ожалиш горките. Всяка група трябваше да вземе по едно момиче да работи с тях... нали имаше норма, къде сами ще изкарат нормата, иска здрава работа.
- За какво ни е момиче,, само да ни пречи, рече Гочера тогава и накриви кепето..
- Хайде бе, ще ни носи вода, нали трябва да учи после,... ние така и така си работим, ама като ти носят вода е друга работа... - казах им тогава - Ще изберем една другарка
Бях най-якият физически, спорех за нормата понякога и другите ме слушаха...
- Как те викат, девойко... - обърнах се към чернокосо девойче
- Мен ли - ококори се тя - Невяна
...