/ В памет на родителите ми /
На сутринта станах, претърчах се отново под душа ,сложих си любимата риза, както я наричах, свободно падаща над панталона, с къс ръкав и големи джобове тип сафари , а цветът бил '' пепел от роза '', дали изгорелите рози имат такъв цвят,...оправих перчема, плеснах се с ръце по бузките за червенина,...в 9.00 часа почуках тихичко на вратата на госпожата...
- Даа, отключено е... влизай - чух гласът й
- Госпожо за разходката...дано не ви разбудих в този ранен час ,.. Добро утро ..- казах неуверено
Влезнах навътре през коридорчето в стаята,.. беше седнала на леглото като за някой ритуал полуоблечена, полуразгърдена в белия хотелски халат ...
- О, госпожо,.. извинявайте,.. помислих че,.. да ви изчакам навън..- смотулевих - Нали ви обещах за разходката...подранил съм сигурно...
- Не, не ,.. заповядай, тъкмо щях да си взема душ,.. като , че ли не можах да спя,.. тук е така призрачно тихо, даже и плашещо... по едно време ми стана и хладничко.... - промърмори тя и се ...