Не мога да си спомня датата, когато се случи, но ясно в съзнанието ми се е запечатало съобщението, което получих.
Казваше,че бил впечатлен от стиховете, които пиша. Стилът ми го вдъхновявал. Все още не разбирам какво толкова красиво намираше в тях, но в онзи момент почувствах някаква непозната топлина. Бях объркана. За пръви път някой ми казваше, че онези малки глупави стихчета му носят красота.Не знаех какво да си мисля? Беше ли наистина прав, или просто ми го казваше от любезност...или от съжаление?
Тогава преживявах любовно разочарование и често намирах отдушник на емоциите си в поезията. Понякога си пишех по цял ден само и само, за да забравя поне за миг болката. Веднъж реших да кача скромните си творби в един сайт. Защо не - рекох си - Да споделя и аз нещо. Тогава получих онова съобщение. Неочаквано. Помислих, че се шегува, но след като го прочетох още веднъж се разубедих. Нямаше шега.
Продължихме да си пишем. Той винаги ми пращаше разни мили съобщения. Много скоро започна да ми с ...