Всичко започна, когато й казах "Не".
- Не?!- засвяткаха очите й в сумрака на стаята.
- Не! - предъвках, наблюдавайки кристалния пепелник, който бе на педя от ръката й. Очаквах да ме фрасне с него по главата, след това да издърпа бездиханното ми тяло в банята и да го нареже на парчета, които после да предложи в китайската кухня отсреща като свежо кучешко.
- Не?! - даде ми още един шанс.
Предпочетох да не се възползвам от него, отстъпвайки стратегически в коридора. След минута премина бясна покрай мен и тресна входната врата. Реших да изчакам, докато нормалната воня на мотелския комплекс не прогони уханието на парфюма й. Излязох на пръсти, боейки се да не събудя тишината. В два посред нощ само ненормалник като мен можеше да се мотае без кола в тоя район на града. Излишно е да споменавам, че на паркинга, където бях оставил автомобила си, скучаеха само белите маркировъчни линии. Като удивителни предупреждения за бъдещето ми.
Взех си болничен и три дни не се появих в офиса. На четвъртия вля ...