Тъмно беше. Не зная дали заради предстоящата работа или от времето ми бе трудно да заспя. Отворих прозореца. Нощната хлад нахлу в стаята. Заслушах се. Стори ми се, че долавям тихо хлипане, което идваше от съседната къща, къщата на госпожа Тия Миа, скромна дама на средна възраст. Навярно на времето госпожа Тия е била хубава жена – не от онези с перфектни пропорции, но безспорно с осанка, която личеше и днес.
Тихо. Дори ветрец нямаше в тази лятна нощ. Магическата красота на тишината отново бе нарушена. Въздишка спотаена, пазена в гърдите и точно в този момент решила да се покаже в нощта, като си мислеше, че няма други свидетели . Обзе ме любопитство... Не по- скоро, някаква съпричастност и емпатия, но си дадох сметка, че ако сега в тези часове отида и потропам на вратата и навярно, ще повика полиция. Нямаше да се спи тази нощ, по- будна не се бях чувствала никога. Реших да се кача на покрива и да проверя, какво става в съседната къща.
И ето ме отгоре на моята къщурка. През летните нощи, ...