Нещо като разказ
Все едно нещо се счупи и нищо между нас вече не е както по-рано. Случи се изведнъж. Поне за мен. Рязко и неочаквано. Но не като удар, а смачкващо и страшно, колкото предателството. Как ми липсва твоето: "Обичам те!". Не посмя да ми обясниш каква е причината, но сме разделени. Разстоянието от твоето до моето сърце се оказва непосилно за теб. Поне до този момент. А аз... Нищо, че не зная вече къде съм, трябва само да притворя очи... И душата ми, мисълта ми, или всичко онова, което може да ме накара да полетя, ме отвежда при теб. Бързо намирам пътя. Без да съм те питал, без да знаеш, без да очакваш. Много е лесно. Също като дишането. Когато имаш любов, всичко е много лесно, обич моя. Пристигнах. Влизам у дома. Късно е. Очаквам да кажеш... Всъщност вече нищо не очаквам. Чувам само телевизора. Опитвам се да не вдигам шум. Милата ми! Задрямала си. Присядам тихо срещу теб и дълго те гледам. Главицата ти е наведена към дясното рамо. Невинна, ранима и беззащитна. Колко си хубава! И изведнъж разбирам, че каквото и да си сторила, вече съм ти го простил. Не се стърпявам и те гушвам. Без да те будя. Опитвам се да си спомня, или да ти припомня нещо, но не зная какво. Целувам те навсякъде. По косата. По очите. По нослето. Навсякъде... Без да усетиш. И изведнъж си спомням...! Много внимателно, без да те докосвам, приближавам ръката си до лицето ти. Усещам топлината, която излъчваш. Страх ме е да си поема въздух. Задъхвам се. Защото релефът на матовата ти скула, от слепоочието до брадичката, идеално се припокрива от извивката на моя палец. Все едно, че от твоята скула е извита дъгата на дланта ми, или обратното. Някога, когато открих това съвпадение, ти казах, че по него мога да те разпозная и със завързани очи. Сега си спомних онова, което исках да ти припомня. Достатъчно е да погледна дланите си, любов моя. Твоите скули са там. Нося те в моите ръце. Нищо, че е само като отпечатък. Лицето ти ме гледа от там, обич моя. И можеш да бъдеш сигурна, че в правото си да избирам, това е причината да нямам желание и да не искам да погаля друга. Тъжно ми е, че досега не успях да ти го кажа по този начин, любов моя. Време е да си тръгвам. Господи! Как ми се искаше да те попитам: "Какво успя да запазиш от мен, което да те спре да погалиш някой друг?" И ти да ми отговориш... Тръгнах си вече. И да си казала нещо, не съм го чул.
© Тасо Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Толкова е истинско и мило,и чисто...
Поздравления! -
Много мило, топло изпълнено с много обич и тъга!
Завиждам на тази девойка!Поздравления от сърце! -
Красиво е... Много, много красиво написано.
-
"Тъжно ми е, че досега не успях да ти го кажа по този начин, любов моя."
Чудесна импресия,рита,където най-боли!
Защото такива като лирическия,които се сещат „след после“ дал Господ много...
Поздрави! -
!
-
Сълза събрана в длан,
обич, спомен, блян...
Докосна ме...
Поздрав сърдечен, Атанас! -
Не зная какво е това нещо, но е страхотно!
Поздравления, Анастас! -
Когато Любовта говори, всичко друго онемява от възторг и умиление! Много ми хареса!
-
Браво!Много силно!
Поздрави, Анастас! -
Чисто,като сълза! Всяка дума тук е сърце, способно истински да обича, дори и когато раздялата е развяла камшика си!
Ако Тя не е разбрала че в извора на сърцето ти бълбука тази голяма Любов, дали я заслужава?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
МОМИЧЕТА и МОМЧЕТА!
Благодаря Ви!
Нека светът, само с добро да Ви среща!