Стоя пред полусрутени стопански сгради ненужни днес никому за нищо!... Тук, някога се отглеждаха хиляди бройлери, стотици крави, прасета… Сега се взирам в посивелите като косите ми камъни и се чувствам излишен като тях - всека една скална отломка е минала през ръцете ми…
През летните ваканции, заедно с акран от селото, задължително работим на една очукана „Молотовка“ – всеки божи ден товарим по 4-5 курса от кариерата Ташлъка, и разтоварваме в стопанския двор на селото… С лекота откъсваме от земната гравитация тежките камъни и ги мятаме като пухени възглавници в деформираната желязна каросерия… Всичко изглежда като спорт, гимнастика, загрявка, преди да пристъпим въодушевени прага на светлото бъдеще!...
Завръщам се за поредната лятна ваканция, пия си кафето в „Бамбука“, докато чакам автобуса за село, вдишвам от спокойствието на провинциалния град и си мисля, че и това лято трябва да бачкам като хамалин, макар вече дипломиран лекар, когато неочаквано колежка, завършила година преди мен, м ...