18.11.2024 г., 9:35 ч.

Неувяхваща роза 

  Проза » Разкази
184 0 0
4 мин за четене
Още щом я видя, той почувства нещо което досега му беше непознато. Буйният нрав и мъжкото му самочувствие, не го напускаха нито за миг..По една случайност тя беше с момиче, което той познаваше.
”По-лесно ще се наредят нещата.”- помисли си той и се изстреля към „мишената”. Отблизо тя беше още по-красива. Големи кафяви очи, дълбоки и пълни с топлина, в които той се потопи....Един поглед и вече беше определил, че външността, облеклото и тялото й бяха перфектни. Имаше голяма интуиция за хора и събития, свързани с него, но той още не знаеше, че същото се отнася и за красавицата....Запознаха се, седнаха тримата в сепарето. ...В полу-тъмнината, в проблясъка на дискотечните светлини зъбите й блестяха като бисери. С всяка измината минута той осъзнаваше, че това запознанство е съдбовно ,че животът му тръгва в друга посока....До сега, до този момент той не беше изпитвал подобно вълнение. Ароматът, който лъхаше от тялото й, гласът й, който го галеше с мекия си тон, усмивката й - всичко това го влу ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дейзи Патън Всички права запазени

Предложения
: ??:??