Още щом я видя, той почувства нещо което досега му беше непознато. Буйният нрав и мъжкото му самочувствие, не го напускаха нито за миг..По една случайност тя беше с момиче, което той познаваше.

”По-лесно ще се наредят нещата.”- помисли си той и се изстреля към „мишената”. Отблизо тя беше още по-красива. Големи кафяви очи, дълбоки и пълни с топлина, в които той се потопи....Един поглед и вече беше определил, че външността, облеклото и тялото й бяха перфектни. Имаше голяма интуиция за хора и събития, свързани с него, но той още не знаеше, че същото се отнася и за красавицата....Запознаха се, седнаха тримата в сепарето. ...В полу-тъмнината, в проблясъка на дискотечните светлини зъбите й блестяха като бисери. С всяка измината минута той осъзнаваше, че това запознанство е съдбовно ,че животът му тръгва в друга посока....До сега, до този момент той не беше изпитвал подобно вълнение. Ароматът, който лъхаше от тялото й, гласът й, който го галеше с мекия си тон, усмивката й - всичко това го влудяваше и нямаше съмнение, че я иска завинаги, за цял живот....

Тя го гледаше мило и не вярваше, че тук, неочаквано, един ден преди полета й за Родината, се появи мъжът, за който си мечтаеше.....Висок, мъжествен, излъчващ сила и интелигентност. Тя беше известна личност, модна икона, преследвана от много мъже, опитваше връзки, но не се получаваше... Страшно много се впечатли, когато познатата й, с която дойде в дискотеката, му спомена коя е тя и с какво се занимава, но той просто подмина казаното... Това я грабна - този мъж я хареса без да се интересува от звездната й кариера и тя вече знаеше, че го иска....

Утрото ги свари в страстна прегръдка. От щорите на голямата спалня в неговия дом се промъкваха първите слънчеви лъчи, които подканваха за кафе и закуска.Той стана, облече халата си и тръгна към кухнята.

Тя веднага грабна телефона и се обади на майка си :

-Майко, отмених полета си, не ме чакайте. Всичко е наред, добре съм ще ти обясня по-късно.

Закуската и кафето й бяха поднесени с роза.

След няколко дена, на ръката й блесна годежен пръстен с голям диамант. Те бяха сгодени, влюбени, обичащи се до полуда. Всеки можеше да види това...Когато вървяха из шопинг центъра хората се обръщаха, наслаждаваха им се...

След известно време той й подари луксозна кола и бижутерски магазин, който беше номиниран за най-красивия в столицата. Бизнесът вървеше добре. Благодарение на връзките си с известни бижутерски компании из Европа и Америка тя търгуваше с красиви и стойности бижута, които местните ценяха, и купуваха. Интервюираха я различни медии. За кратко време тя стана известна и тук, далеч от родината си.

Веднъж, когато затваряше магазина един възрастен човек се спря до нея и каза:

-Вие имате ангелска красота!

Тя се смути и тихо му отговори, че има много красиви момичета навсякъде по света.

-Не ме разбрахте! Ангелската красота не означава само как изглеждате външно! Аз съм Ви виждал да раздавате храна на бедните с такава състрадателност, която е неприсъща за много красавици.

Същата вечер, довел двама мъже в къщи годеникът й каза, че ще спаят у тях за известно време. Те бяха в окаяно състояние, личеше си, че са бездомници. След като се изкъпаха, той им даде негови дрехи, и ги покани на масата за вечеря. След около седмица им намери работа, осигури им квартира, купи им телефони и им се обаждаше от време на време да е сигурен, че са добре. Те не бяха единствените, на които помагаше...

В същото време жълтата преса пишеше каквото й падне за звездната двойка, а истината беше толкова чиста и простичка – те се обичаха !

Тази тяхна любов и живота, който си изградиха с труд и усилия породи завист, и недоброжелателност както в неуспели, и угаснали звезди, така и в хора, които не ги познаваха лично ...

Коментарите, от които нямаха нужда, жегваха душите им, защото, и двамата бяха прекалено чувствителни.

Но те вървяха ръка за ръка, ожениха се, родиха им се две деца-момиче и момче.

Тези прекрасни, умни деца днес са сираци. Баща им почина при трагични обстоятелства.

Тя е изцяло отдадена на тях, все така силна, макар преживяла загубата на съпруга си, по-късно и на баща си. Траурът й е невидим, той е покрил една част от душата й, другата все така се усмихва на света, и все така дарява доброта, и обич на хората покрай нея, които никога не я съдят, че живее живота си както й харесва, че на фотографиите в различни модни списания, и интернет е блестяща, сексапилна, облечена в прелестни рокли....

Тези които я обичат истински, знаят, че тя е неувяхваща роза, защото външността на човек се променя с годините, но добрата душа си остава добра.

автор:Дейзи Патън