Излезе на чардака и погледна към небето. Време беше. Наметна си жилетката, нахлузи галошите и с куцукане тръгна към пътната врата. Бавничко я отвори и притвори и се отпусна на пейката. Загледа как слънцето се затъркаля откъм Кольов баир надолу, надолу, после се скри за малко зад Черната кория, после пак се показа и като че ли и помаха за сбогом. Въздъхна и помаха и тя...
Не помнеше откога бе придобила този навик. Смяташе, че ако не изпрати слънцето вечерта, на другата сутрин няма да чуе гласа на Савкиния петел.
Селцето пустееше. От около стотина къщи, едва в двайсет имаше жива душа и всички до един бяха по-млади от нея. Всъщност беше единствената, дето гонеше деветдесетте...
Шосето все повече приютяваше глухарчета и маргаритки. При всички кметски избори се даваха обещания да го оправят, а после по традиция ги забравяха. Пък и имаше ли смисъл... Това шосе се употребяваше само в петък, когато идваше камионетката с хляба и пощата, много по-рядко идваха роднини и купувачи на изоставени имо ...