Беше започнал да подготвя заминаването си поне от 1-2 седмици. Как не се сетих още тогава! Спомням си, че ме попита: “Смяташ ли, че е добре да обявя временно прекъсване на симпозиумите, заради предстоящите избори?”. Казах му, че това, което той прави, има много по-голяма стойност от политиката. Неговите симпозиуми! Повече от сто на брой! В продължение на години. Никога не се беше случвало друг да ги води, а ето, че предната седмица беше извикал двамина колеги и им даваше указания как да действат без него!
За последен път го видях в петъка. Току-що се беше върнал от някъде. Каза, че пътувал ужасно. Чувстваше се разбит. Имаше силни болки в кръста и корема. Според него – настинал във влака. Дори не искаше да се срещаме. Едва го убедих, като му казах, че искам само да го видя, нищо друго. Седеше на обичайното си място в дома си в кабинета. Усмихваше се любезно, а сякаш беше зает с друго. Разговорът се плъзгаше по несъществени теми. През лятото щял да ходи до Италия. “Е, Италия е близо, зна ...