Устата на Майк остана отворена от изненада, но едва успя да не хлъцне. Погледът му помътня, започна да се ядосва. Стана зъл.
Цял ден имаше разправии с ченгетата, а сега това му дойде като гръм от ясно небе. Ядът му ескалира. Беше закипял като тенджера под налягане.
Той се приближи бавно към нея, пресегна се и я улови за врата.
-Къде си ровила? Кой ти дава право да ми ровиш в кутията, нещастнице такава? Аз ще те оправя сега…
Разтърси я грубо. Пръстите му се сплетоха около врата й и стискаха силно. Тя се задави и подбели очи. Майк я пусна и Розалин си пое жадно въздух като кашляше и хриптеше.
- Няма да ти давам обяснения и само едно ще ти кажа - спри да се ровиш в нещата ми, за да не си го отнесеш. Разбра ли Розалин? И нито дума никому…Ясен ли съм, Розалин? Ясно ли ти е??
Тя го гледаше ококорена и невярваща,че това е нейният съпруг. Закима с глава. Смаяна беше, че й посегна. Очите му бяха стъклени, имаше в тях някаква лудост, от които тръпки я побиваха.
Господи, той е луд…луд е…това той ли е…
- Искам да отговориш веднага!
- Ясно ми е…
Рози стана и отиде в банята. За първи път превъртя ключа и седна на ръба на ваната. Сърцето й щеше да изхвръкне. Краката й се преплетоха от ужас. Пулсът й препускаше лудо в слепоочието й. Тя отвори аптечката и глътна две билкови хапчета с малко вода. Поседя вътре и умът й бясно препускаше.
Вече всичко отиде по дяволите… Бракът, семейството…всичко замина…тя трябва да не го дразни повече тази вечер, защото той е побеснял…щеше да я удуши като нищо…Няма къде да замине тази вечер, но утре ще помисли…
Майк отвори бутилката със скоч и си напълни чашата. Отпи жадно и седна на канапето. Пусна телевизора и зарея разсеян поглед в екрана. Не виждаше и не чуваше нищо.
Беше му се разминало. Видя, че Розалин се смали от уплаха и едва ли щеше да го изпее.
Не й държи…а освен това заради семейството ще си затвори голямата уста… няма къде да иде…ще си мълчи, естествено…
Майк продължи да пие. Доливаше чашата си и щракаше каналите. После се провикна:
- Къде ми е вечерята, Розалинннн…
Рози влезе и отвори фурната. Сложи в една чиния задушеното със зеленчуци, взе прибори и сервира без да каже и дума.
- Няма да ям сам, Розалин. Сядай на масата и без да ми се правиш на интересна…
Рози си сложи малко храна и седна срещу него. Не можеше да го гледа насреща, така че сведе поглед и го заби в чинията. Повдигаше й се от него, камо ли да преглътне залък. Виждаше, че е много пиян, как щеше да го изтрае цяла вечер.
По – добре да си мълча…дано да ляга да спи… ще го изтрая дотогава…Господи, дай ми търпение…
- Яж, стига си ровила из чинията…чу ли!
- Ок, Майк.
-Какво мълчиш? На важна ли ми се правиш, ааааа?
-Не, Майк, не се правя на важна.
-Разбрахме се добре, нали Розали? – вече фъфлеше и едва му се разбираха думите – Нито думичка…никому…Затваряш си голямата уста и всичко си е както преди…
Майк поглъщаше храната бързо и от устата му капеше сос, потече по брадичката му мазнина.
Ама, че отврат…погнуси се Розалин, но нищо не му каза.
- Сега ми донеси бира.
Рози му даде бирата и той бързо я пресуши. После поиска още една.
Вечерята завърши и тя раздигна чиниите. Отнесе ги на мивката, когато Майк я сграбчи за кръста и надигна роклята й.
Рози изпищя.
- Моля те, Майк…не сега…моля те…
- Какво?? Розалин, ти жена ли си ми…май пак се правиш на важна. Номерата ти няма да минат - зафъфли той и слюнки хвърчаха от устата му.
Никога до сега не й беше говорил така просташки...Тя не вярваше, че това е Майк...нейният съпруг.
Притисна я и грубо започна да я опипва и мачка гърдите й. Тя се дърпаше и това го възбуди още повече.
- Остави ме, Майк…моля…те...
Той кипна и я зашлеви силно по устата няколко пъти. Зъбите й изтракаха и устната й се разкърви.
- Затвори си проклетата уста…чу ли…затвори я…
Обърна я към себе си и раздра роклята й. Рози се опря до кухненските шкафове, нямаше къде да избяга. Майк я сграбчи, изхлузи сутиена й, захапа гърдите й.
- Боли ме Майк…пусни ме...
Розалин изкрещя, но той пак замахна и стовари юмрука си в корема й.
Тя се сви от болка. Ударът му беше гаден, извади й целият въздух. Тя премигна и загледа лицето му. Беше се изкривило в жестока гримаса и се хилеше като побъркан.
Нахвърли се като бик върху нея. Разкопча се и я приклещи. Зъбите му се впиха в зърната й и я захапа като вълк.
Розали запищя, но нямаше кой да я чуе. Майк влезе в нея и започна да я насилва.
Тогава тя го напипа. Напипа с ръка кухненския нож.
Беше хубав нож, от лъскава стомана, наточен да реже пържоли и месо.
Докопа го и здраво го заби във врата на Майк.
Ножът потъна дълбоко в сънната му артерия. Майк изкрещя от ужас и застина. Свлече се като чувал с картофи на пода.
Розалин онемя. Гледаше го на земята и не вярваше, че го е пробола.
Господи, аз май го убих…
…………………………………………………
След пет години
-Хайде, мамо, закъснявате с Маги. Рей ще ни чака в ресторанта. Стига сте се бавили – викаше от коридора Рон.
- Идваме, само ми дай две минути да сплетем косите на сестра ти…
Розлин и Маги затрополиха по стълбите.
Беше чудесно лято. Слънцето залязваше и беше обагрило небето в пурпурно червено. Над гората вече притъмняваше и птиците се умълчаха.
Дано да свърша работата си в съда навреме, че да заминемна почивка някъде, с Рей и децата . А делото с новият й клиент се беше проточило - мислеше си тя.
Те, тримата се качиха в колата и Розалин подкара нетърпеливо към центъра.
Там ги чакаше Рей. Засмя се и пусна диск.
Един нов хит прозвуча силно. Погледна Рон и му намигна.
Погледна и към Маги и си помисли, че малката хитруша е одрала кожата на баща си.
Край
© T.Т. Всички права запазени