Невъзможната любов
Алено червената луна бе изгряла на небосвода и покриваше всичко с нежна, пурпурна светлина. Той стоеше на любимото им място, откъдето се виждаше целият град и я чакаше. Гледаше хилядите светлини пред него и бе потънал в мислите си, сякаш нищо не би могло да го откъсне от тях. Изведнъж усети топлина, която бавно го обгръщаше – тя бе тук. Сега умът му бе бистър, той изхвърли всички мисли и се отдаде на момента. Тя го бе прегърнала и отпуснала глава върху гърба му и слушаше ударите на сърцето му. Той се обърна и очите им се срещнаха, усети ръцете ú по лицето си и каза:
- Искам винаги да усещам топлината на ръцете ти и да виждам усмивката на лицето ти, както е сега.
Притисна я силно към себе си и потънаха в дълга целувка.
Бе втората година, откакто се познават, а вече бяха преминали през толкова много трудности, за които обикновен човек преминава за цял живот. Но поставен пред възможността да избира дали да е с нея или да предотврати предстоящите трудности за тях, изборъ ...