M1234567891 (Миночка Митева)
432 13091
8.11.2022 г., 19:15 ч.

Незабравима среща! 

  Проза
1254 6 21
6 мин за четене

        Семейството на Мария и това лято решиха, да отидат на ранчото, което се намираше на няколко километра извън града, в близост да млада борова горичка. Пристигнаха след обед. Разтовариха малко багаж. Обикновено носеха храна и дрехи за няколко дни. Запалиха камината и в стаята се разнесе аромат на борови дърва, които Петър, бащата на Мария беше събрал в гората.

         Започнаха да се настаняват, Мария си харесваше спалнята на горния етаж, казваше, че от там по лесно контактува със звездите.  Настани до себе си голямо кафяво плюшено мече, с което никога не се разделяше. Пепа, майката на Мария, обожаваше с пристигането си, да изсвири нещо мелодично на пияното, което бяха сложили в ъгъла до камината. Така унесени всеки в своите си задачи, настъпи вечерта и насядаха край кръглата маса за вечеря. Мария първа изяде вечерята си и се качи в стаята си. Дръпна леко пердето, да вижда звездите, прегърна мечето и се загледа в тях, които тук изглеждаха  много едри. Замисли се, колко тихо е тук, не се чуваше звук. Започна леко да се унася в сън, когато и се стори, че вижда в прозореца, малка ръчичка.

          Отвори широко очи и наистина, някой махаше отвън. Виждаше ясно очертанията на дребна фигурка, с едри сини очи и дълга руса коса.

      - Мари, Мари, извика с пискливото си гласче. Покажи се, искам да си говорим, никак не ми се спи.

Мария притисна още по силно мечето и затвори очи. Нямаше смелост да се изправи срещу това, което видя в прозореца. За миг настъпи тишина и тя си помисли, че това е плод на нейното въображение. Мина известно време и от устата на мечето се чу същия писклив глас, както от прозореца. Тогава тя подскочи наистина уплашена и хукна надолу по стълбите, като викаше силно:

      - Мамо, тате, тук има нещо, говори с детски глас и се настани в мечето.

Пепа все още свиреше на пияното, Петър допиваше последните капки от чашата с вино. Надигна се от дивана и много нежно прегърна Мария.

      - Няма нищо моето момиче, каза той, привидяло ти се е, ела да те прегърна. Виж , ние с майка ти, нищо не сме чули. Хайде, ще дойда горе с тебе и ще се увериш, че всичко е наред .

          Качиха се в стаята и двамата легнаха на леглото. Загледани в прозореца. Мечето  кротко си стоеше до възглавницата, само че беше обърнато на другата страна. Мария се учуди и каза на татко си.

Той го взе в ръце, раздруса го и се заслуша. Нищо не чу. Обърна се към Мария. Прегърна я и целуна пухкавите бузки. След това стана , пожела лека нощ и Мария притихна. Не беше минал и час и мечето пак заговори.

     - Мари, защо се страхуваш, аз искам да ти бъда приятел и да ти разкажа , за моята планета, от там от където идвам е много хубаво, там децата не страдат, сбъдват си мечтите и когато пораснат, слизат тук при вас, за да помагат в израстването ви. Аз приемам различни форми, защото съм постигнал много високо ниво на развитие. Искам да те науча и теб, само не се страхувай.

          Мария разтърка очите си и малко по спокойна усети нежен полъх по лицето си. Видя същата дребна фигурка , как помаха с ръчичка и докосна ръката ѝ.

     - Здравей, казвам се Зика, ще ти бъда верен приятел. Ще идвам, когато ме повикаш, когато ти е скучно и си сама. Родителите ти  не вярват, че съществуваме, но чрез вас, ще направим, по хубав животът на вашата планета. Ще направим така, че болестите, да изчезнат и децата да растат здрави и щастливи. Мария слушаше и не знаеше какво да каже. После се опита да докосне малката ръчичка , но не успя.

Зика беше изчезнал и мечето не помръдваше. Мина още време и Мария потъна в дълбок сън...  

         Слънцето вече прозърташе през прозорецът и Мария се размърда. Потърси с очи мечето, притисна го до себе си и чу:

      - Добро утро, Мари, как спа, аз съм тук и като  ти се играе, издърпай ухото на мечето и аз ще дойда. После настана тишина, някой отвори прозореца и слънцето заля цялата стая. Скочи Мария и се затича надолу по стълбите. Майка и беше приготвила чудесни палачинки, а татко и ръчкаше камината. Погледна Мария  и я попита, как е спала, а тя усмихната весела, каза, че по-хубава от тази вечер, до сега не е имала. Прекараха още няколко дни и се върнаха в града. Мария издърпа ухото на мечето и Зика нежно заговори…

        

© Миночка Митева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Фентъзи »

2 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??