M1234567891
444 резултата
Когато хладен зимен сън попие
в златистото на утринния лъч,
когато ветрецът от цветята пие
и буди ехото сред горска глъч,
тогава в шепот нежно зазвучава ...
в златистото на утринния лъч,
когато ветрецът от цветята пие
и буди ехото сред горска глъч,
тогава в шепот нежно зазвучава ...
58
2
8
Димитър беше самотен млад мъж, който живееше в малка планинска хижа, далеч от шума на града и забързаното ежедневие на света. Хората в близкото село го смятаха за странник. Той рядко слизаше в селото, а когато го правеше, беше само за най – необходимото – брашно. свещи, малко сол.
Неговият свят беше ...
Неговият свят беше ...
330
9
28
Щом обичах, значи бях.
С душата си всичко раздавах.
Обичах плач, обичах смях,
сама живота си създавах.
Обичах вятъра, дъжда, ...
С душата си всичко раздавах.
Обичах плач, обичах смях,
сама живота си създавах.
Обичах вятъра, дъжда, ...
256
12
26
Аз съм малък любопитко,
искам всичко да узная.
Много гледам, много питам,
тайните ще разгадая.
Когато птиците летят, ...
искам всичко да узная.
Много гледам, много питам,
тайните ще разгадая.
Когато птиците летят, ...
269
5
20
288
6
28
Пътят в живота ни не е само един,
пред нас са кръстопътища без край.
В очите блясък, трепет несравним,
с избора си всеки открива своя рай.
Къде ще тръгнеш - към мечта ли светла? ...
пред нас са кръстопътища без край.
В очите блясък, трепет несравним,
с избора си всеки открива своя рай.
Къде ще тръгнеш - към мечта ли светла? ...
243
5
18
На хоризонта слънцето се спускаше бавно, оцветявайки небето в оранжево и златно. Ветрецът носеше соления аромат на морето, а вълните пееха своята безкрайна песен.
Иван стоеше на палубата на малката си яхта“ Морски бриз“, вперил поглед в далечината. Той бе преживял много на тази лодка – бурни нощи, т ...
Иван стоеше на палубата на малката си яхта“ Морски бриз“, вперил поглед в далечината. Той бе преживял много на тази лодка – бурни нощи, т ...
321
4
16
Като листа от вятъра отнесени,
минаваме през време и простор.
Минутите - от злото претеглени
годините - белязани с укор.
Дали живяхме със сърца отворени, ...
минаваме през време и простор.
Минутите - от злото претеглени
годините - белязани с укор.
Дали живяхме със сърца отворени, ...
167
5
12
Грешките – те са нашите вечни уроци,
с болка рисуват на живота картините.
С тях ние се учим, макар и в пороци,
вгледани в себе си, притихнали в дните.
Но прошката – тя е светла ръка, ...
с болка рисуват на живота картините.
С тях ние се учим, макар и в пороци,
вгледани в себе си, притихнали в дните.
Но прошката – тя е светла ръка, ...
299
6
15
Обичаният човек е светлина в нощта тиха,
лъч надежда, спокойствие - тишина.
С душа като река в безкрая изтича,
прегръдката му лекува всяка болка, тъга.
Той е пристан в бури и ветрове, ...
лъч надежда, спокойствие - тишина.
С душа като река в безкрая изтича,
прегръдката му лекува всяка болка, тъга.
Той е пристан в бури и ветрове, ...
234
9
20
Настана суматоха вкъщи
пред коледната ни елха,
Мими скача и се мръщи,
без играчка останала тя.
Хайде како, покажи ми, ...
пред коледната ни елха,
Мими скача и се мръщи,
без играчка останала тя.
Хайде како, покажи ми, ...
283
3
17
356
3
27
По пътечката позната
Зайо весело подскача,
остро камъче в тревата
разплака малкото юначе.
Къде е мама да ме носи, ...
Зайо весело подскача,
остро камъче в тревата
разплака малкото юначе.
Къде е мама да ме носи, ...
290
9
25
475
8
22
416
3
12
Щом се върнах у дома
и край печката поседнах,
гледам носи във ръка,
баба банички последни.
Хапни си чедо, рече тя, ...
и край печката поседнах,
гледам носи във ръка,
баба банички последни.
Хапни си чедо, рече тя, ...
346
5
23
Безшумно ронят се листата,
в прозрачна есенна роса,
подухва вятър във житата
с вълни от слънчева коса.
Небето в тях се отразява ...
в прозрачна есенна роса,
подухва вятър във житата
с вълни от слънчева коса.
Небето в тях се отразява ...
427
5
24
Увисна вечерта - въздушна детелина,
върху клона гол на залеза запален.
Хлъзва чевръстата си сянка, като глина,
в гаванките горещи на мойте длани.
Октомври е - смарагдово дърво ...
върху клона гол на залеза запален.
Хлъзва чевръстата си сянка, като глина,
в гаванките горещи на мойте длани.
Октомври е - смарагдово дърво ...
422
5
19
Навсякъде е тъмно. Нощ е.
Спят птиците в сънни гнезда.
Градът сънен тъмнее все още,
под блясъка тих на звезда.
Отначало самотни и бледи, ...
Спят птиците в сънни гнезда.
Градът сънен тъмнее все още,
под блясъка тих на звезда.
Отначало самотни и бледи, ...
242
6
11
Живеехме в махала гъсто населена и повечето от хората бяха роднини. Така се беше стекъл животът на всички, че взаимно се уважаваха и когато се случеше трагедия с някого, включваха се да помагат, кой с каквото може. До нашата къща живееха току-що оженили се моя братовчедка Ирен и Румен – спортист и х ...
283
7
15
С усмивка слънцето погали
на кутрето малката главица.
Подухна вятър и подкани
в полет шарената птица.
Седнала на прага баба, ...
на кутрето малката главица.
Подухна вятър и подкани
в полет шарената птица.
Седнала на прага баба, ...
533
6
25
Надвиснаха спомените, като салкъми от старата асма на двора. В тази тиха лятна нощ се носеше мирис на окосена трева, която бе изкласила по пътеката калдъръмена на двора. Бабината къща се беше сгушила в сянката на старата череша и прегърнала в кепенците на прозорците, онези мили случки, които никога ...
752
7
20
Приготви баба вкусна пита,
подхождала била за крал
и неговата гладна свита,
с която в замъка живял.
Таланта рече, ще заложа, ...
подхождала била за крал
и неговата гладна свита,
с която в замъка живял.
Таланта рече, ще заложа, ...
628
4
19
533
9
17
От тълпата мен ме някой пита,
желая ли да бъда крал.
С приближена, достолепна свита,
какъв живот ли бих живял!
Реших, на истината ще заложа, ...
желая ли да бъда крал.
С приближена, достолепна свита,
какъв живот ли бих живял!
Реших, на истината ще заложа, ...
495
8
22
600
10
26
В храма на душата пламъче запалих,
молитвено, безмълвно постоях.
За всички грешки горещо се разкаях,
за всеки сторен необмислен грях.
И някак си от ствола на тишината ...
молитвено, безмълвно постоях.
За всички грешки горещо се разкаях,
за всеки сторен необмислен грях.
И някак си от ствола на тишината ...
427
6
19
586
7
19
1111
10
34
На нея винаги съм ù подвластна,
и я търся с изгарящи очи,
припламва ми душата сладострастна
от огъня на нейните искри.
Понякога креслива, като птица, ...
и я търся с изгарящи очи,
припламва ми душата сладострастна
от огъня на нейните искри.
Понякога креслива, като птица, ...
827
12
29
883
9
16
615
5
22
Животът винаги ни оставя вратичка през която да излезем, ако случайно сме се озовали в сложна и на пръв поглед, дори много трудна ситуация. В такава се бях озовала, когато завършвах основното си образование.
За директор на училището ни назначиха, дошъл наскоро със семейството си учителят Иванов. Жен ...
За директор на училището ни назначиха, дошъл наскоро със семейството си учителят Иванов. Жен ...
706
6
27
Сцена е животът ни голяма,
хората артисти са добри.
Влизат бързо в кадър и играят
със изтерзани, немощни души.
Животът ни поставя своя роля ...
хората артисти са добри.
Влизат бързо в кадър и играят
със изтерзани, немощни души.
Животът ни поставя своя роля ...
879
14
44
Сред прозрачна тежка мъгла
червена изплува луната.
Неспокойна вие моята душа
във вибрация на самотата.
Нощта ще смръщи черни вежди ...
червена изплува луната.
Неспокойна вие моята душа
във вибрация на самотата.
Нощта ще смръщи черни вежди ...
610
8
16
1176
7
40
Целувката ти бе безкрайна.
Тя имаше вкуса на младо вино.
На глътки отпивах, оставах жадна,
надигаше се в мене нещо диво.
Опиваше ме бързо и тогава, ...
Тя имаше вкуса на младо вино.
На глътки отпивах, оставах жадна,
надигаше се в мене нещо диво.
Опиваше ме бързо и тогава, ...
868
8
20
Щом в креватчето си легна
с уморени от игра очи,
виждам някой мене дебне
от далечните звезди.
Мисля си, дали ще мога ...
с уморени от игра очи,
виждам някой мене дебне
от далечните звезди.
Мисля си, дали ще мога ...
825
8
33
Ти беше за мене наслада,
сърцето в нежност обвила.
Заслужена земна награда,
като прегръдка на самодива.
Ти беше храм сред цветята, ...
сърцето в нежност обвила.
Заслужена земна награда,
като прегръдка на самодива.
Ти беше храм сред цветята, ...
904
12
30
Падат студени дъждовните капки,
поели екот на дните далечни.
И ме разтърсват горчиви и сладки,
звуците им в притъмнялата вечер.
Дочувам стъпките тежки, отмерени, ...
поели екот на дните далечни.
И ме разтърсват горчиви и сладки,
звуците им в притъмнялата вечер.
Дочувам стъпките тежки, отмерени, ...
819
8
25
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
