Най-накрая и аз се обзаведох с дядо,. дядо ама огромен като мечка, само дето не ръмжеше...а гледаше кротко,.. замечтан някъде...

Много рядко ходехме на гости при него, живееше в някакво село, както мама казваше, забравено от бога и от управниците...Селото уж близо до областен град, но не беше оживено, .. диво в моите очи

колкото и рядко да ходехме там и не като другите деца цяло лято да съм при баба и дядо, а за 2 - 3 дни

най-много...Помнех само, че пътят свършвате там, а не минавайки да се отбиеш, а трябва специално да тръгнеш и идеш там...

Та дядо-мечок живееше там, сам  в това село, след като баба е починала,.... живееше в негов си измислен свят, без да пречи на някого, или да се обажда на родителите ми, колко е зле, колко е самотен,.. кръвно,.. захарно,.. солено,

нямаше такива неща...

Само мама постоянно му мъмреше по мобилния

- Тате, идвай тука,.. има къде да живееш при нас, къща голяма...какво си се затворил в това село,.. не си вече млад...

Знам само, че дядо-мечок преди да се пенсионира е бил Директор ли, Председател ли на някакъв съвет или комитет в областния град ,... и мама все казваше, подчинените му се чудели, че вместо да яде и пие на корем, той тренирал с младите,.. казваше, че е участвал 4-5 пъти в преплуването на Дунава и в две регати на ТИД  от Регенсбург до Силистра....

Дядо-мечок, гледаше вяло спортните програми по телевизията и се възмущаваше

- Само футбола  и тениса ли са спортовете на този свят, бе телевизионери...

                    Започнаха най-после  Олимпийските игри в Токио - 2020....

Гледаше в захлас атлетите, сякаш се радваше на стройните им млади тела,..на постиженията им

във всички дисциплини

- Ей, браво 14 годишно канадско момиченце , а как плува,.. ех, тези деца 13 годишни а Олимпийски медалисти,...браво на това момиче 3 златни медала по стрелба с лък...- коментираше

Дойде и първото разочарование,.. лишиха от медал наш щангист,.. дядо-мечок мърмореше нещо неразбираемо по адрес на съдиите...

Гледаше и не мигаше при борбата на нашите момичета,....тържествуване при победите на момичетата   в състезанията по борба, и радостна въздишка се изтръгваше от гърдите му...

- И бронза е достоен медал за усилията и лишенията на тези състезателки, браво...- радваше се той

Ивет Горанова спечели златен Олимпийски медал по карате,.. браво, браво детето ми...

А на церемонията по награждаването й стана прав когато засвириха химна ни с ръка на сърцето,

на очите му блестяха сълзи...

Боксьорката ни Стойка Кръстева взе златен Олимпийски медал ...

На церемонията по награждаването й, отново застана прав с ръка на сърцето,...засвириха химна...

тихичко пригласяше, все едно награждаваха него,...сълзи блестяха отново в очите му, сигурно от радост за успеха на нашите спортистки...

- Дядо,.. много се разнежи, българска гордост нали, да чуеш химна в своя чест...

Очите му още бяха насълзени,..позабърса ги и с треперящ глас ..

- Едно време, преди много години - започна той тихичко, сякаш разговаряше със себе си  - С моя баща ходехме по селските сборове и панаири,.. аз за развлечение, а той да се види със стари приятели.. Там видях един голям и едър човек.., и дядо описа с ръце някакъв извънземен исполин,

да се бори,.. тогава нямаше тепих, а на голата поляна,... бореше се, мачкаше наред противниците си

наградата беше агне, шиле или овца, в зависимост от сезона на селските панаири,..

Спечели голямо шиле,...грабна го и го хвърли  на врата си, все едно се намята с ризата си..

Ходихме да го гледаме и по  панаири в други села...оказа се , че е приятел на баща ми

- Чичко - му казах тогава - Искам да стана   як и здрав като тебе...

Тогава се запознах с баба ти, бяхме още деца,.. тя му била дъщеричка...

Бореца ми казваше какво да ям, да пия,.. да тренирам,... научи ме на някои негови хватки..

Имаше тогава детски борцови школи , посещавах ги редовно, тренирах, учех..

Имахме състезания по борба , печелих с неговоте хватки...

Откриха  училище  '' Олимпийски надежди '' в София,.. исках да отида , да уча там,.. да чуя химна в  чест на моя победа...

Имаше подборни състезания, зонални ли, други ли,.. не помня,.. помня само едно момче, от където и да го погледнеш противно,.. пожълтели зъби, сплъстена коса, леко понамирисваше на некъпано..

минахме квалификасциите,.. гледам го захапал цигара - пуши, около него момичета,...

държи се като хулиган,.. какво е хулиган ли, ами в твоите анимации'' Ну погоди ''- вълкът,...

перчеше се уж с мускули, , момичетата го попипваха по ръцете , по корема..

Гледах го в няколко срещи,,.. нищо особенно,.. даже съперниците му като, че ли нарочно падаха

а само престорено се съпротивляваха..

На финала трябваше да играя срещу него,.. е не, че се изплаших, колкото победи имаше той,.. толкова и аз...Срещнахме се в коридора..

- Ще те смачкам, гадино мръсна - каза той и ми прегради пътя - Ти ли се намери за ме побеждаваш,.. гадино мръсна, ще те смачкам ,.. мамка ти е,,вам...

Не само от тялото му лъхаше мръсотия ими и от устата му...

- Тренер, този ме псува на майка...не е спотсментско,.. кажи на треньора му..

- Абе той е по-силен от тебе,.. Дума дупка не прави...И  по-техничен от теб,.. по-силен е , само ще се излагаш, а излагаш и школата,.. Даже ако искаш да кажя, че се отказваш,.. по-слабичак си

Не го слушах,.. предател,.. нали ти уж ме подготвяше,... да съм по-слаб,.. предател, да се откажа.

Ами селският борец, нямаше ли да се срамува от мене,... защо излъгах и него и той повярва в мечтите ми, .. излъгах и баща си, че искам да стана силен, голям борец...

- Хайде, отказваш ли се,.. и без това училището не е за теб - продължава треньорът

                    Излезнах демотивиран,.. чувах дюдюканията по мой адрес...

Излезе той, залата гръмва ...'' Урааа,..Смачкай гооо... Успеех ..''

Започнахме,...Устата му се отвори, знаеш ли как мириче градски нужник..това беше...

- Ще те смачкам гадино,.. къде си тръгнал,.. мамка ти...

Държах се на растояние от него,.. поне да не ми диша в лицето...

-- Тренер, той пак ме псува на майка,... оплачи се на съдиите..

- Ех и ти,.. псувал те,.. голяма работа,...по-добър е от тебе,.. да се отказваме ли...

Гнусен,.. два пъти бях в партер,.. залата ехтеше,.. викаха за него..

Ехидната му усмивка не слизаше от муцуната му,.. усетих го, че се задъхва,.. не можеш да пушиш.

 и с момичета, и да си добър ...

С няколко лъжливи хватки го разконценртирах, ако е бил концентриран де,...

Представих си за момент  селския борец, , как се бореше настървено,.. как ги хвърляше по тревата..

Напрегнах всички мускули в себе си,..извадих го от равновесие,.. вдигнах го и го хвърлих на тепиха по гръб,..туш...

                     Последва гробна тишина...

- Бравоо бравооо - извика момичешко гласче в смълчаната зала,.. това беше гласът на баба ти, дъщеричката на селският борец,.. също ученичка, но в друго училище..

Без да се покланям към вече шумящата  и аплодираща ме зала, скочих от тепиха, прибягах през залата,... и така бягайки и по трико се прибрах в къщи..

Присъдили служебна победа на него////

А аз се простих с мечтата си да чуя химна в моя чест... - гласът на дядо-мечок затреперя

                    След много години в един есенен ден  някакъв пияница ме среща

- Гостодин Петров,... дай два лева за една бира,..не ме ли позна,.. тренера от едно време в школата

Аз те познах веднага,... дай два лева , де...

Изгледах го както касапин гледа добиче на заколение,.. идваше да му фрасна един юмрук по мутрата

- Възможно е пияницо,, да си ти...Предател долен,.. сигурно не са ти дали обещаното треньорско място, за да ме накараш да загубя, предател,.. не знам и с онази '' надежда '' какво е станало....

Знам само едно, че ти попари  мечтите ми за голения спорт,.. мечтата ми един ден да чуя химна на

Републиката в моя чест като победител...Предател...

Ето, извадих два лева,.. накъсах ги на парчета и ги разхвърлих,.. вятърът ги подхвана...

Ето , събирай ги,.. няма да успееш, както и аз не успях с мечтите си... Предател...

Дядо-мечок избърса сълзите си с едната си ръка ,... нервно стискаше с другата ръка облегалката на стола,

сякаш това беше предателя на детските му мечти...

Не се реших да го утешавам...

Гледахме втренчено и двамата в екрана на телевизора....